Лора Роуланд - Китаноката

След това според ритуала мъжете започнаха да се черпят със саке, а към полунощ, когато всички вече бяха доста пийнали, йорики Хошина се измъкна от чайната и се отдалечи от увеселителния район.

Застанал между двама телохранители на верандата, дворцовият управител се сепна, когато зърна Хошина. Пулсът му бе ускорен от очакването на тази среща; желанието, което бе потиснал предишната вечер, избликна отново.

Хошина се приближи, вдигна поглед и се поклони за поздрав.

— Напуснах банкета при първа възможност. Простете, ако съм ви накарал да чакате — довърши той.

— Ни най-малко. Ела горе! — Хошина го последва по стълбите. Когато останаха сами, йорики коленичи пред Янагисава. Дворцовият управител долови мъжкия му мирис на борово масло за коса, тютюнев дим, алкохол и пот. Атмосферата между тях изведнъж стана някак интимна и заплашителна. Докато си наливаше саке, Янагисава почувства, че ръката му трепери. Той подаде на Хошина една чаша, като този път много внимаваше да не го докосне. — Е? — попита най-сетне, срещайки хищния поглед на подчинения, с наложено насила самообладание. — Какво имаш да ми докладваш? — йорики описа какво бе направил и казал Сано през деня. Янагисава кимна доволно и отбеляза: — Сосакан ми спести досадната работа да разследвам несъществените заподозрени. Самият факт, че не е изградил срещу тях солидно обвинение, говори за невинността им. С какво друго разполагаш?

— Днес научих няколко интересни неща. Джокьоден имала посетител, който идвал при нея всеки ден в часа на овцата 12 12 От 13 до 15 часа — Б.пр. . Млад мъж, по всяка вероятност търговец, ако се съди по описанието на прическата и облеклото му. Носел й писма, чакал при портите на двореца, докато й ги връчели, после вземал отговорите и си тръгвал. Представял се като Хиро, но никой не го познава. Стражите няколко пъти се опитвали да го проследят, но той все се измъквал.

— Какво има в тези писма?

— Не се знае. Съобщенията били отнасяни от главната придворна дама на Джокьоден, която й е много вярна.

— Веднага прати шпиони да разберат кой е този Хиро и какво пише в писмата!

— Слушам, господарю — отвърна Хошина. — Открих и още нещо. Десният министър Ичиджо веднъж месечно напуска двореца по мръкнало съвсем сам и понякога отсъства ден-два, а друг път се връща още същата нощ. Не се знае къде ходи.

Макар че Янагисава можеше да измисли ред безобидни причини, поради които един благородник можеше да се измъква крадешком от двореца посред нощ, имаше вероятност откритието на Хошина да се окаже с твърде сериозни последствия за разследването.

— Ако Ичиджо е отсъствал в нощта на убийството, не би могъл да отнеме живота на Коное — промърмори той.

— Не успях да намеря свидетел, който да потвърди, че Ичиджо е бил в двореца въпросната нощ — каза Хошина. — Но това не означава, че не е бил там. Питам се какво би могъл да върши толкова тайно, че да не иска никой да знае?

— Може би си заслужава да се поинтересуваме — каза Янагисава, — но сега ме вълнува повече това, че Ичиджо излъга, за да предостави алиби на дъщеря си. Явно е готов да отиде и по-далеч, за да я защити. Затова ще се възползваме от мотивите му и ще му устроим капан. Да, да, и в същото време да унищожим Сано! — Янагисава развълнувано описа плана, който бе съчинил.

— Блестящо! — възхити се Хошина.

Спонтанната похвала достави на Янагисава по-голяма наслада от всички щедри комплименти, с които го бе засипвал Айсу. Дворцовият управител си помисли, че може би Хошина е по-подходящ за главен васал от него.

— Какъв е графикът на Сано за утре — попита, връщайки мисълта си към своя план.

— Сутринта ще се срещне с Козери — отвърна йорики. — Съпругата му ще е на гости на Асагао.

— Тогава трябва да действаш бързо.

— Ще започна от тази нощ — каза Хошина. — На път за дома ще се отбия в конюшнята на полицията.

— Гледай да изглежда правдоподобно — предупреди го Янагисава. — А как ще проникнеш вътре?

Хошина кимна:

— Имам свой човек. А после ще пратя доверен куриер с призовката. Никой друг няма да знае…

— Не е трудно да се предположи как ще реагира Сано — каза Янагисава, — но въпросът е кога. Всеки час ми пращай доклад.

— Да, господарю.

— До утре тогава — дворцовият управител се изправи.

Хошина също стана, но вместо да последва дадения знак и да си тръгне, каза с дрезгав от стаено очакване глас:

— Освен ако няма още нещо, което мога да направя за вас тази вечер…

Янагисава го стрелна с поглед — нима отново правеше опит за прелъстяване след снощния отказ! Нахалството му го обиждаше и възбуждаше. Взаимното им желание наелектризираше атмосферата. И все пак дворцовият управител усети, че това не е празен флирт. Искаше от Хошина нещо повече от секс, макар и да не можеше да каже точно какво. Нуждаеше се от някого, с когото да запълни пустотата у себе си след смъртта на Шичисабуро. И тази нужда го плашеше, защото потребността означаваше слабост и даваше на другите власт над него. Сега страхът му се превърна в гняв към Хошина.