Лора Роуланд - Китаноката

— Той одобрява — каза жената. — Разпратете заповед до всички дворцови поети да съчинят стихове, които императорът да препише и да удостои с инициалите си.

Един секретар записваше усилено. Придворният отведе Рейко при групата и каза:

— Ваше величество, уважаеми членове на върховния императорски съвет, извинете за прекъсването — разговорите секнаха и всички погледи се насочиха към Рейко. — Съпругата на сосакан сама е дошла на посещение при госпожа Джокьоден.

Абдикиралият император Рейген въздъхна отегчено и с вяло безразличие и каза:

— Добре дошли.

Рейко се поклони и прикова внимание в жената.

— Колко хубаво, че сте решили да ни посетите, госпожо Сано! — рече императрицата майка с интелигентен и енергичен глас. Имаше гладко лице и дълги синкавочерни коси, вдигнати на кок и прикрепени с гребенчета. Бе класическа красавица от Мияко — слаба, дългонога, с тънък деликатен нос и фини устни; очите й бяха тесни овали под високи изрисувани вежди. Но Рейко долови и физическа сила в това крехко тяло под копринените пластове на одеждите. Предварителната представа на Рейко за майката на императора се разклати като отражение в езеро, чиято гладка повърхност е била разкъсана от хвърлен камък.

— Сърдечно благодаря, че ме приехте — смутено проговори Рейко.

— Моля, извинете ме за момент, трябва да приключа работата си — каза госпожа Джокьоден. Беше по-скоро заповед, отколкото молба. Явно императрицата майка бе свикнала да й се подчиняват. Тя се обърна към абдикиралия император: — Уважаеми съпруже, бихте ли подписали директивата за дворцовите поети?

Рейген въздъхна отново. Секретарят му подаде един свитък. Джокьоден натопи в мастило нефритения печат на мъжа си, вдигна ръката му, намести я така, че да обхване печата и го притисна върху документа. После разпусна благородниците, а слугите сложиха Рейген на една носилка и го отнесоха. Рейко гледаше с благоговение. Смяташе себе си за смела и умна, че помага на Сано в работата му, но тази жена тук мислеше вместо своя съпруг и издаваше заповеди от негово име. Госпожа Джокьоден спази обичайния ритуал на гостоприемство и поднесе чай. В своето любопитство Рейко забрави добрите обноски.

— Как така успявате да ръководите дела, които обикновено са чисто мъжки? — избъбри тя.

Джокьоден се сепна за момент. После погледна Рейко с повишен интерес. Атмосферата между тях се промени едва доловимо. Императрицата майка отвърна с подобаваща прямота:

— Съпругът ми винаги е проявявал неохота към физически и умствени усилия. Той се ожени за мен, защото знаеше, че мога да действам вместо него. Абдикирането го освободи от доста задължения, но аз продължавам да ръководя двореца и ще го правя, докато синът ни бъде готов да го поеме.

— Простете нахалството ми, но е рядкост да се види жена в ръководно положение…

— Не по-малка рядкост е съпруга на висш служител от Едо да пътува до Мияко — отбеляза Джокьоден. — Може ли да попитам как се случи?

Рейко усети тръпка на вълнение. Дали Джокьоден се досещаше, че Рейко е тук, за да помага на Сано?

— Съпругът ми реши, че ще ми е интересно да видя старата столица.

— Наистина — в гласа на Джокьоден прозвуча скептична нотка. — И как ви се струва Мияко?

— Все още не съм видяла много, но е твърде различен от Едо — отвърна Рейко, доволна, че Джокьоден не оспори думите й. — Особено съм очарована от императорския дворец.

По устните на Джокьоден пробяга кисела усмивка.

— Едва ли щяхте да го смятате за толкова очарователен, ако бяхте прекарали тук целия си живот.

— Никога ли не сте излизали навън? — попита Рейко.

— Четири пъти за целия си четирийсет и три годишен живот, когато се евакуирахме заради пожар. Но не се оплаквам. И тук не липсват вълнения. Дворецът е като умален модел на света, сцена на човешки драми, емоции…

— И престъпления — добави Рейко, възползвайки се от възможността да насочи разговора към желаната тема.

— Значи знаете за убийството, което съпругът ви разследва? — попита хладно Джокьоден.

Усетила внезапно напрежение, Рейко отвърна:

— Знам само, че левият министър е бил убит от психичен вик в езерната градина. Съпругът ми предпочита да нямам нищо общо с работата, но не мога да сдържа любопитството си. Вие познавахте ли убития?

— Да, разбира се — Джокьоден рязко остави чайника и стана. — Да се разходим ли из парка?

Те слязоха по стълбите на верандата. Докато вървяха една до друга по виещата се около дърветата пътека, Рейко предположи, че Джокьоден бе прекъснала разговора, защото имаше нужда от време да размисли как да реагира и дали думите й ще бъдат докладвани на Сано. С престорено огорчение Рейко се извини: