Лора Роуланд - Китаноката

Йорики Хошина се обърна към Сано:

— Позволете да ви представя почитаемия десен императорски министър Ичиджо.

— Много благодарности за съдействието, което приехте да ми окажете в делата ми с императорския двор — каза Сано и се поклони. Ичиджо излъчваше изисканост, която предизвикваше респект. Сано знаеше, че благородното потекло на този човек датира от хилядолетие, от времето, когато собствените му предци са били селяни, а самурайската класа още не е била възникнала. Ичиджо бе издънка на прочутия клан Фудживара, който бе управлявал императорския двор през последния век на периода Хеян 9 9 Периодът между 794 и 1185 г., когато процъфтяват изкуствата и културата. Тъй като се приема, че императорът е пряк наследник на шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу, нему не е присъщо да се занимава със земните дела, затова той оставя тази власт на своите двама потомствени министри. От следващия период Камакура (1185–1333) датира ерата на шогуната, в която светската власт е съсредоточена в ръцете на шогуна и на бакуфу — Б.ред. и досега продължаваше да бъде синоним на култура и престиж.

— Негово величество императорът ви очаква — каза Ичиджо.

Те се спряха при вратата, за да изуят обувките си, и после продължиха към залата за аудиенция. През препречените с решетки прозорци струеше слънчева светлина. Дълга бяла рогозка покриваше лакирания кипарисов под. Ичиджо поведе Сано по нея между два реда коленичили придворни. Други помощници бяха коленичили при императорския трон, който представляваше майсторска изработка на издигнато върху подиум тапицирано кресло от черно полирано дърво, поставено в осмоъгълен павилион с копринен балдахин. Огромен златен феникс увенчаваше покрива на павилиона. Рисунки на китайски мъдреци красяха стената зад него. Въздухът ухаеше на тамян. Десният министър Ичиджо коленичи пред трона и се поклони. Сано и йорики Хошина го последваха.

— Ваше величество, представям ви сосакан Сано Ичиро — после Ичиджо се обърна към Сано: — Имам привилегията да ви представя върховния император Томохито, сто и тринайсети суверен на Япония.

Щом вдигна глава към своя главен заподозрян, Сано едва успя да скрие изненадата си. Пред него стоеше шестнайсетгодишно момче, възкачило се на трона преди четири години след абдикацията на баща си. Едър за възрастта си, Томохито имаше по детски обло лице с пълни розови бузи и нацупени устни, гладко чело и искрящи очи. Той огледа Сано с нахалството на непослушно дете, което вече е твърде голямо, за да бъде наказвано.

Докато яздеха към двореца, Сано бе поискал от Хошина да му представи повече подробности за заподозрените. За Томохито Хошина бе казал: „Цял живот са му угаждали на капризите. Наследникът на трона вярва, че може да прави каквото си пожелае. Никой в двореца не смее да го критикува. Когато е в лошо настроение, обикновено заплашва, че ще стовари гнева на небесата върху страната ни.“

— Дошъл съм да ви задам някои въпроси, ваше величество — поде Сано.

— Така ли? Мислех, че аз трябва да задавам въпросите тук! — доста грубо го прекъсна императорът.

Над залата на моравия дракон надвисна неловка тишина. Всички чакаха да видят как ще реагира Сано на типичната за императора опърничавост.

— Ще отговоря на въпросите ви при едно условие — каза Сано. — Вие да отговорите на моите.

Томохито се намръщи, готов да откаже.

— Е-е, добре — съгласи се с неохота. А после с дяволит блясък в очите добави: — Истина ли е, че има места, където момичета седят в клетки с прозорец и мъжете могат да ги купуват за през нощта?

Очевидно великият император мислеше за същото, за което и не толкова божествените му връстници.

— Да — отвърна Сано, — в така наречените квартали на удоволствията.

— Вие били ли сте някога там? — на устните на Томохито трепна дяволита усмивка.

— Ваше величество, съветвам ви да ограничите въпросите си до теми с по-малко личен характер — каза десният министър Ичиджо. — Може да обидите сосакан сама… — или косвено — шогуна, казваше предупредителната нотка в гласа му.

— Той трябва да отговори! — настоя Томохито. — Такава ни беше уговорката.

— Но сега е мой ред да питам — заяви му Сано. — Какво е вашето мнение за покойния ляв министър Коное?

Очите на Томохито се разшириха от изненада. Сано заключи, че твърде малко люде изискваха от него да държи на думата си или сменяха темата на разговор без негово позволение. После императорът се навъси.