Лора Роуланд - Китаноката

— Добре! — похвали го Янагисава. Може би инициативността и съобразителността на Хошина бяха неутрализирали донякъде фаталния пропуск на важна за разследването информация. Възхищението към красивия йорики засили желанието на дворцовия управител, защото до този момент той никога не се бе чувствал привлечен от чужд интелект.

— Какво друго откри Сано?

Йорики бръкна в кесията на кръста си и извади от там малък предмет. Янагисава протегна отворена длан. Хошина се пресегна и пусна в нея една монета. Ръцете им се докоснаха. От топлината от допира Янагисава настръхна. За миг погледите им се преплетоха. Хошина се усмихна несигурно. Нещо непонятно премина между тях. За да прикрие смущението си, Янагисава разгледа изображението на папратовата клонка върху монетата. Хошина се отпусна назад и седна на пети.

— В наметалото на Коное бяха скрити три такива монети… — дишането на йорики бе станало пресекливо и то по особен начин накъсваше речта му. — Детективите на Сано държат останалите. Когато сосакан сама им нареди да установят какво представляват тези монети и дали имат някаква връзка с убийството, аз също изявих желание да проуча въпроса. Все пак моите връзки в града ще ми спечелят предимство пред Маруме и Фукида.

— Веднага ми докладвай всичко, каквото научиш! Какви са плановете на Сано за утре?

— Ще го водя в двореца да разговаря със заподозрените — отвърна Хошина, вече с по-овладян глас. — Вечерта ще посетим угощението на шошидай.

Янагисава мислено подреди плановете си. После обсъди с Хошина по-нататъшните им стъпки и тогава му хрумна една идея:

— Какво прави госпожа Рейко? — попита, внезапно заинтригуван.

— Стои си в имението. Домакинката там е мой информатор. Наредил съм й да я държи под око.

Но Янагисава знаеше достатъчно за Рейко, за да допусне, че Сано я е довел чак дотук само за да му прави компания.

— Искам пълна информация къде ходи, с кого се вижда и какво прави! — с това деловата част от срещата им приключи, но и двамата останаха неподвижни. Навън далечен звън на храмова камбана оповести часа на глигана 8 8 Между 21 и 23 часа — Б.пр. . Хошина чакаше, вперил поглед в Янагисава. После промълви:

— Ако има още нещо, което желаете от мен… — гласът му бе тих, а изражението — сериозно, — … бих бил изключително щастлив да ви го предоставя…

Дързостта на йорики бе оскърбителна. Как смееше той да направи първата стъпка към лични взаимоотношения? Това бе изключително право на Янагисава.

— Така ли? — реагира остро дворцовият управител. — И какво очакваш в замяна? Богатство? Имот? Пост в моя антураж?

И макар че наистина желаеше всички тези неща, Хошина само разпери ръце и каза безстрастно:

— Не, просто искам да докажа, че съм достоен да ви служа! — после се приведе напред и впери поглед в Янагисава с недвусмислено намерение: — И да спечеля честта да бъда във вашата компания!

Дръзкото предложение на Хошина силно изкуши Янагисава. Той се изправи, слезе бавно от подиума и рече:

— Ще се видим утре, йорики — после се отправи към вратата. В слабините му пулсираше болката от дълго потискано желание и въпреки страха от предателство той вече очакваше с нетърпение следващата им среща.

Над императорския дворец грееше утринното слънце. Тълпите вече изпълваха булевард „Терамачи“. Сано, йорики Хошина, няколко стражи и паланкинът на Рейко оформяха малко шествие. Когато стигнаха пред портите на замъка, шествието се раздели — Сано и Хошина се отправиха към покоите на императора, а един придворен поведе носачите на паланкина надолу по друг проход. Миризмите на канал, дим от дървени въглища и тропически цветя се носеха из района на куге като топъл зловонен дъх. Въпреки ранния час времето бе тежко и задушно, а във въздуха се усещаше напрегнатост като пред буря. Но Сано се чувстваше свеж и пълен с енергия, уверен, че разследването ще приключи успешно.

В южната част на императорския дворец се намираше залата на моравия дракон — арена на всички по-важни дворцови събития. От двете страни на входа растяха вишнево и цитрусово дръвче, за да напомнят за „божествения“ произход на императора. Осемнайсетте стъпала с червени парапети пък символизираха броя на благородническите титли в йерархията на двореца. Сано и Хошина се приближиха до стълбата, където ги чакаше около шейсетгодишен мъж с къси блестящи сиви коси.

— Добре дошли! — поздрави ги той със силен кънтящ глас. Носеше черна шапка, копринена дворцова роба с цвят на мъх и широки бели панталони. Дълбоки бръчки бяха набраздили челото му и очертали устата му. Имаше проницателни интелигентни очи и боядисани в черно зъби в съответствие с древната дворцова традиция.