Лора Роуланд - Китаноката

— Не е възможно да няма следи! — Сано поклати глава озадачен и разочарован. — Жилището на убития обикновено представлява източник на ценни улики, а този дом е тъй безлик и бездушен. Нека претърсим по-щателно.

Докато Маруме опразни шкафа и опипа стените, търсейки скрити предмети или чекмеджета, Фукида вдигна постелките да провери за евентуални тайници в пода. Сано и Хошина отидоха в кабинета. Хошина прегледа официалната документация, дирейки случайно забравени лични бележки, а Сано смъкна всички книги от рафтовете. И тогава, на едно оголено пространство от стената зад рафта, той видя две хоризонтални цепнатини на близо педя една от друга, пресичащи вертикална дървена плоскост. Вкара нокти в горната цепнатина и дръпна. Отдели се правоъгълен панел. От празното място зад него Сано извади куп листа.

— Какво е това? — попита Хошина.

Сано прегледа документите.

— Писма — отвърна той с нотка на удовлетворение. — Повече от сто, някои от тях с дати отпреди десет години — тъй внимателно скрити и съхранени, можеха да представляват ключът към тайнствения живот и смъртта на Коное. Всички носеха подписа и печата на министъра. Всички бяха адресирани до един и същ човек — някоя си госпожа Козери от храма Кодай.

— Коя е госпожа Козери? — обърна се Сано към Хошина.

— След смъртта на Коное прегледах досието на мецуке за него — разузнавателната агенция пазеше архив на всички по-изтъкнати граждани и Хошина за пореден път показваше инициативност. — Козери е бившата му жена. Тя го е напуснала, за да стане монахиня.

Сано прехвърли няколко листа.

— Любовни писма… — продължи да чете и откри, че еднопосочната кореспонденция се състоеше от безкрайни вариации на една и съща тема: „Ти ме напусна — аз страдам и копнея отново да сме заедно — ако не се върнеш при мен, ще те погубя.“

Хошина, който надничаше през рамото му, направи гримаса:

— И десет години все по този начин?

Сано бе удивен от силата и трайността на тази несподелена любов.

— Подобна обсебваща страст може да бъде опасна. Възможно ли е по някакъв начин тя да е довела до смъртта на Коное?

Хошина отвърна:

— Козери е напуснала двореца много отдавна. Когато влизат в манастир, монахините преустановяват всякаква връзка със светския живот и по всяка вероятност Козери е сторила именно това.

— Няма нейни отговори до министъра — призна Сано.

— А и не разполагаме с каквито и да било доказателства за връзка между Козери и Коное, която да се е различавала от онова, което е съществувало единствено в неговото съзнание — добави Хошина. — Освен това не забравяйте, че вечерта, когато Коное е намерил смъртта си, в двореца не е имало никакви външни лица.

Сано обърна последната страница от свитъка с писмата и изчете наум още куп несвързани приказки за любов, сласт и гняв, които завършваха със страстно изявление:

Противи се, предизвиквай ме, измъчвай сърцето ми колкото щеш, но ние сме предопределени един за друг. Скоро силите на отбраната и желанието ще се сблъскат в недостъпните свещени висини, където островърхи кули пронизват небето, където пера се реят из въздуха и тече кристалночиста вода. И тогава ти отново ще бъдеш моя!

Превзетият символизъм на писмото не предлагаше нищо ново, но Сано отбеляза:

— Това писмо носи дата само седмица преди смъртта на министъра. Не бива да отхвърляме възможността Козери да е разговаряла с него през този критичен период или да знае нещо важно — той мушна писмата в кимоното си. — Ще се отбия при нея, след като приключа разпита на заподозрените.

В този миг детективите Маруме и Фукида се втурнаха в кабинета:

— Намерихме ги зашити в подплатата на едно зимно палто — извика Маруме и протегна към Сано отворената си длан — там лежаха три еднакви медни монети.

Сано взе една от тях. Лицевата част изобразяваше груба щампа на две кръстосани папратови клонки. Обратната страна беше празна.

— Това не е стандартна монета, сечена през режима на Токугава — отбеляза Фукида и се обърна към Хошина: — Може би са местни пари?

Йорики огледа една от монетите и поклати глава.

— Никога не съм виждал такива.

— Маруме сан, Фукида сан, вземете по една монета и утре ги покажете из града — нареди Сано. — Искам да знам какво представляват, откъде са се появили и защо Коное се е сдобил с тях.

Хошина пусна третата монета в кесията, окачена на кръста му.

— Аз също ще поразпитам — каза той.

Сано огледа безпорядъка, който бяха създали в жилището на Коное. Връхлетя го внезапна умора.