Лора Роуланд - Китаноката

— Да вдигнем тост за късмет — предложи Айсу и плесна с ръце. В стаята безмълвно влязоха жени телохранители и сервираха вино, след което също тъй безмълвно си тръгнаха. Айсу вдигна чашата си и каза: — За вашата победа и за поражението на сосакан Сано! — двамата отпиха и тръпчивото питие ободри Янагисава. Айсу напълни повторно чашите и предложи нов тост: — Дано заловите убиеца на Коное също както успяхте с Лъва!

Злоба изкриви усмивката на дворцовия управител.

— Не — изсъска той, — не както с Лъва. Този път Сано няма да има втори шанс да се спаси от позора.

Под надвисналите вежди очите на Айсу блеснаха; гъвкавото му тяло изтръпна в радостно очакване.

— Как трябва да умре Сано?

— Не знам още — призна с неохота Янагисава. — Нито мога да предскажа резултата от разследването… — той скочи отново на крака и закрачи из стаята. — Всичко зависи от самия случай. Засега нямам достатъчно информация, преди да предприема следващата стъпка. Но скоро ще имам — рече той и напрегна слух към потъналата в мрак градина, сякаш очакваше някого.

След няколко мъчително дълги и не особено плодотворни часа Сано приключи събеседването с членовете на клана Коное. Роднините бяха слисани и ужасени да научат, че министърът е бил убит, а не е починал от тайнствена болест, както бяха смятали до момента. Не знаеха, че е работил като шпионин на мецуке, и твърдяха, че нямат представа, кой от заподозрените може да е причинил смъртта му. Сано успя да научи само два странични факта. Един братовчед на Коное каза, че няколко пъти при различни обстоятелства чул подобен вик, но доста по-слаб, а след това в градината намирали мъртви птици. Това затвърди убеждението на Сано, че някой в двореца наистина владее силата на киай. Дали той… или тя… се бяха упражнявали за убийството? Вторият факт отпращаше петнайсет години назад, когато секретарят на Коное — младеж на име Рьозен, бил промушен смъртоносно. Това вероятно бе престъплението, което бакуфу беше прикрило, за да принуди Коное да шпионира за мецуке, но Сано не успя да открие никаква видима връзка между инцидента и убийството на Коное. Детективите Маруме и Фукида също не научиха нищо съществено от слугите.

Сега Сано, Хошина и детективите стояха пред личните помещения на Коное, които включваха две съседни стаи във вътрешността на къщата. Хартиени стени с вертикални летви ограждаха мястото и позволяваха по-голямо уединение от откритостта на класическата за императорския двор архитектура.

— Нещо пипано ли е там след смъртта на министъра? — попита Сано слугата, който ги бе въвел в имението.

— Стаите бяха почистени, но вещите му са все още там — отвърна той. — Това е кабинетът му. А това — спалнята… — отвори вратата и отвътре ги лъхна застоял въздух. След като запали един фенер в стаята, слугата се поклони и излезе.

Сано обгърна с поглед помещението. Покритият с татами под беше празен; комплект масички от черно полирано дърво и копринени възглавници бяха старателно събрани и подредени в ъгъла. Сано не видя никакви лични вещи. Вероятно бяха във вградените шкафове или в гардероба.

— Претърсете тази стая — нареди той на детективите.

— Какво търсим? — попита Маруме.

— Всичко, което може да ни подскаже нещо за живота на Коное — какъв човек е бил и какви са били взаимоотношенията му с другите.

Маруме започна да отваря чекмеджетата на шкафа. Фукида се зае с вградения гардероб. Сано и Хошина минаха през междинните врати и се озоваха в кабинета. Там в една ниша имаше бюро и вградени рафтове, отрупани с папки и счетоводни книги. Върху бюрото сред пособия за писане лежаха отворени книжа, целите изпъстрени със записки. Вратичките на един от шкафовете зееха отворени и разкриваха отделения, в които цареше пълен безпорядък. Голямо кошче от ракита бе пълно с хартиени изрезки. Имаше и три високи огнеупорни сандъка с железен обков.

Хошина наблюдаваше безмълвно, докато Сано оглеждаше писанията на бюрото. Те се отнасяха единствено до ремонтните работи по зидовете на двореца. В чекмеджетата Сано откри печата на Коное, направен от нефрит, лула и торбичка за тютюн. После най-щателно прегледа всяка книга от библиотеката му — пак нищо. Прегледа шкафа, изрови накъсаните записки в кошчето за боклук, отвори вградения стенен шкаф — само записки относно дворцовия бюджет. Върна се в спалнята при детективите. Фукида заяви:

— Нищо не открихме — само дрехи, завивки и тоалетни принадлежности. Единственото, което научихме за Коное, е, че се е обличал в различни нюанси на кафяво.