Лора Роуланд - Китаноката

— Да, това е всичко засега, благодаря ви.

След като се разделиха с императора, Сано, йорики Хошина и Ичиджо се събраха пред залата на моравия дракон.

— Доколкото разбрах, искате да се срещнете с госпожа Джокьоден и госпожа Асагао — каза Ичиджо. — Да ви заведа ли при тях?

— Не още — отвърна Сано. Предпочиташе да изчака, докато чуе какво е научила Рейко. — Сега ще огледам учебната зала, но йорики Хошина може да ме заведе.

Десният министър се поколеба за момент и после каза:

— Има ли още някой, с когото бихте искали да разговаряте?

— Може би по-късно. Благодаря за съдействието — отвърна Сано и учтиво го отпрати.

Непроницаемо изражение забули чертите на десния министър; той се сбогува с поклон. Докато го гледаше как се отдалечава, Сано имаше смътното и необяснимо чувство, че е пропуснал нещо важно.

Жилището на императорската съпруга се намираше насред градина с борове и върби, оградена с висок зид. Възрастният придворен заведе Рейко в дъното на двора, откъдето се носеха музика и смях. Стигнаха до покрита с балдахин дървена платформа. Отдалеч Рейко съзря, че на нея стояха мъж и жена — тя с пищно пурпурно кимоно с цветни орнаменти, а той — облечен като селянин в памучна роба и сламени сандали. Наблизо трима музиканти свиреха на флейта и шамисен под съпровода на звуци от дървено клепало. Придворни в традиционни дворцови одежди бяха коленичили пред импровизираната сцена и с интерес следяха драматичното действие. Рейко разпозна пиесата — преди няколко години бе много популярна в театралния район на Едо. Разказваше за забранената любов между проститутка и грънчар.

— Жената на сцената е почитаемата съпруга на императора — изрече тихо придворният и посочи девойката, която изпълняваше ролята на проститутката.

Госпожа Асагао имаше кръгло лице, пищна гръд и заоблен ханш. Актьорът до нея бе красив, с тънки черти и крехко телосложение. Щом настъпи финалната сцена, в която обречените влюбени трябваше да се прегърнат за последен път, от публиката се изтръгна въздишка. Рейко забеляза, че ръцете на актьора доста фриволно галеха госпожа Асагао, а и тя пламенно отвръщаше на ласките му. Двамата май изпитваха твърде голяма наслада от забавлението си! После актьорът измъкна от пояса си дървен кинжал, прободе проститутката и миг по-късно го заби в собствените си гърди. Публиката ги аплодира бурно. Мъртвите останаха да лежат неподвижно още миг, после се изправиха и се поклониха през смях. И тогава госпожа Асагао забеляза новодошлите. Очите й светнаха. Тя скочи долу от сцената и се отправи напето към Рейко.

— Уважаема госпожо Сано! Толкова се радвам да се запозная с вас! Добре, че пристигнахте навреме за нашата пиеса. Какво мислите? Хареса ли ви?

— Никога не бях виждала нещо подобно — каза Рейко в старанието си да постигне компромис между честност и ласкателство.

Двусмисленият комплимент предизвика весел смях от страна на Асагао.

— Едва ли заслужавам подобно хвалебствие! Още повече че сигурно сте имали щастието да гледате някои от най-добрите актьори! О, как ми се ще и аз да можех! Но сме толкова изолирани тук в двореца… Елате да се запознаете с моята публика! — и тя я повлече за ръка към скупчените в подножието на сцената придворни. Представи й ги един по един и накрая сложи собственически ръка върху десницата на актьора, изиграл грънчаря.

— Това е кампаку Годжо. Един от секретарите на императора… — двамата си размениха лъчезарни, пълни с интимност погледи. После Асагао разшири очи и възкликна: — Току-що ми хрумна великолепна идея! Госпожа Сано да вземе участие в нашата пиеса!

— О, не, в никакъв случай — отдръпна се ужасена Рейко. Групата приветства с ентусиазъм идеята на Асагао. — Но аз не знам репликите — възпротиви се Рейко отчаяно.

— Ще ги четете от ръкописа! — капризно рече Асагао. — Няма да ни разочаровате, нали?

— Добре, не бих си позволила да ви разочаровам — отвърна Рейко с пресилена искреност.

— Чудесно! — засмя се императорската съпруга и плесна с ръце. После огледа критично семплия кок на Рейко и морскосиньото й кимоно на бледозелени бръшлянови листа. — О, ще трябва да ви намерим костюм, но нека първо придадем малко блясък на прическата и грима ви. Елате! — и я отведе в един ъгъл на двора, където голям чадър пазеше сянка над маса, отрупана с огледала, четки, гребени, украшения за коса и стъкленици с грим. — Донесете ни вино, Годжо сан — извика Асагао, — а после пригответе сцената за първа картина — младият мъж се подчини. Две придворни дами започнаха да разресват прическата на Рейко, а Асагао размаза някаква смес от мас и бял оризов прах върху лицето на Рейко, докато бъбреше: — Дано не ме сметнете за лекомислена, щом си прекарвам времето по този начин, но тук удоволствията са толкова малко и животът е ужасно скучен.