Лора Роуланд - Китаноката

Рейко използва момента да насочи разговора към убийството:

— Но ужасният инцидент в езерната градина все пак е някакво разнообразие…

Асагао придоби озадачен вид, после лицето й се проясни.

— О, имате предвид смъртта на Коное. Но то беше много отдавна. Вълнението отмина. Може би си мислите, че съм безчувствена, но нали не засяга татко… — после добави: — Баща ми е десният министър Ичиджо — Рейко си спомни, че Ичиджо е благородникът, който трябваше да посредничи на Сано в отношенията му с императорския двор. След смъртта на левия министър десният бе станал главно длъжностно лице на двореца. Асагао взе една четчица и нанесе розово багрило около клепачите на Рейко: — Пък и честно казано, съм доволна, че е мъртъв! — неочакваното й откровение увисна във въздуха като неприятна миризма. Придворните дами изведнъж се оказаха много заети със заниманията си, а Рейко бе твърде слисана, за да реагира, но Асагао продължи, сякаш не си даваше сметка, какво е казала: — Беше отвратителен стар тиранин! Знаете ли какво ми причини?

— Не, какво? — попита Рейко.

— Реши, че харча твърде много пари — Асагао изпухтя с възмущение, — и ми намали издръжката. Не ми се полагаха нито нови дрехи, нито развлечения до края на годината. Аз, съпругата на императора, да живея като просякиня!

— Вероятно ви се е искало да му отмъстите… — подметна Рейко.

— Ами аз това и направих — обяви Асагао. — Първо отидох при баща ми, но той ми каза, че Коное бил с по-висш по ранг от него. После се оплаках на Томохито, но той ми рече, че трябва да се съобразявам с левия министър. Молих се. Плаках. Бях толкова разгневена. От къде на къде ще слушам някакъв си служител от куге — гласът на Асагао се извиси до гневен фалцет.

Рейко кимна съчувствено и измърмори:

— И какво направихте после?

Последва кратко мълчание, а сетне Асагао отвърна:

— Нищо. Просто благодарих на боговете, когато умря, защото сега вече баща ми ще е главен…

— А видяхте ли нещо през онази нощ, някой подозрителен тип или…

— Че как бих могла? — прекъсна я Асагао. — Въобще не съм се доближавала до езерната градина.

— О-о. А къде бяхте? — попита Рейко небрежно.

В очите на Асагао се мярна тревога.

— Не си спомням. Беше толкова отдавна… — съпругата на императора отмести поглед от Рейко, после отново се взря в нея с нескрито желание да бъде убедителна. — Чакайте! — извика тя. — Бях в лятната беседка, с моите придворни дами. Пиехме вино и свирехме на шамисен — тя погледна другите жени с изражение, което изискваше потвърждение. — Нали? — с неуверени усмивки те кимнаха, но и за слепия бе ясно, че лъжат. Според доклада на йорики Хошина те са били по домовете си, пък и ако Джокьоден се е разхождала около павилиона, както твърдеше, сигурно щеше да забележи светлините и шума от празненство. Съпругата на императора рече с раздразнение: — Целият този разговор за убийството ме разстройва ужасно. Хайде да престанем — тя огледа Рейко и усмивка на доволство прогони нервността й. — Мисля, че сте готова за сцената — и вдигна огледалото, за да може Рейко да се види. — Как ви се струва?

Рейко се втренчи в отражението си ужасена.

— Не знам какво да кажа — отрони тя, свита от срам. Знаеше, че много мъже обожават стила на проститутките, но Сано щеше да се ужаси, ако я видеше в този вид.

Безпощадното следобедно слънце се сипеше върху керемидения покрив и наполовина дървените стени на императорската зала за обучение. Докато Сано и хората му я оглеждаха, десният министър стоеше в сянката на верандата и подслушваше през отворените прозорци. Терзаеше го въпросът, защо все още сосакан на шогуна не го бе разпитал за убийството. Дали бе наясно за отношенията му с Коное? Ичиджо не се съмняваше, че в архивите на мецуке те са описани в подробности. Затова не разбираше как така Сано все още не го бе набелязал като заподозрян. Нима не знаеше от доклада на йорики Хошина, че и той няма алиби за въпросната нощ? Цяла сутрин се въртя около Сано в непрестанен страх, че някой ще издаде онова, което мнозина в двора знаеха и можеха да разкрият, стига да им се зададяха подходящите въпроси.

Наложи си да се отдалечи и да поеме нататък през района на куге към собственото си жилище.

Внезапно един войник на Токугава изникна иззад ъгъла. Снажен и мрачен, той застана на пътя на Ичиджо:

— Господарю, ако обичате, елате с мен — каза той.

— Къде? — попита Ичиджо слисан. — Защо?

Войникът просто повтори: