Лора Роуланд - Якешину

Съпротивата на Хару внезапно премина в истерия.

— Да! — изстена тя. — Да, да!

Рейко сведе глава с печалното съзнание, че Хару я е мамила от самото начало. Тя бе изложила на риск собствения си брак заради една лъжкиня и престъпница.

— Какво се случи онази нощ в храма на „Черният лотос“? — безмилостно продължи с въпросите Сано.

— Ояма ми нареди да го чакам в къщата. Не исках, но „Черният лотос“ имаше нужда от неговото покровителство — думите рукнаха от устата на Хару като вода, отприщена от срутена язовирна стена. — Затова се измъкнах тайно от сиропиталището. Когато стигнах, той вече беше там и лежеше гол на леглото. Заповяда ми да… — гласът на Хару се сниши от неудобство — … да го лапна. Каза, че ако не се подчиня, щял да престане да дава пари на „Черният лотос“ и Анраку щял да ми се ядоса и да ме и изхвърли от храма. За съжаление бе прав, затова коленичих и го поех в устата си — Хару преглътна, а сякаш с мъка потисна пристъпа си да повърне, предизвикан от ужасния спомен. — Изведнъж той сключи крака около врата ми и започна да ме души. Аз го умолявах да ме пусне, но той само крещеше да не спирам да го смуча. Отскубнах се и тогава той започна да ме удря. Притисна ме на пода и ме облада. И пак започна да ме души. Взе да ми притъмнява. Уплаших се, че ще ме убие… — макар и обзета от вълнение, Рейко съобрази, че всъщност Ояма бе причинил всички онези синини по тялото на Хару. Сега момичето се разрида: — Трябваше да го спра. В стената имаше ниша с малка месингова статуетка на богинята Канон. Грабнах я и го ударих с нея. Той се сви, но ме пусна и се смъкна от мен. Тогава го ритнах в слабините. Той изрева и се сгърчи от болка. Ударих го отново и изведнъж гласът му секна. Очите му останаха отворени, но той не помръдваше. Цялата му глава беше в кръв, имаше и на пода, и по статуетката. Разбрах, че е мъртъв. Бях толкова ужасена, че не можех да помръдна. Останах там дълго, плачех и се чудех какво да правя. Помислих си да потърся помощ от Анраку, но се страхувах, че ще ми се ядоса, задето съм убила един толкова важен покровител на храма. Накрая реших да представя всичко така, че да изглежда като нещастен случай. Вдигнах статуетката, оставих Ояма да лежи в къщата и хукнах към главната зала за богослужение. Избърсах статуетката и я оставих в една ниша наред с много други като нея. После ми хрумна, че оябун може още да е жив. Трябваше да проверя, затова се върнах в къщата. И точно тогава някой ме издебна в гръб и ме удари по главата. Не видях кой беше. Когато дойдох на себе си, камбаната за пожар биеше, аз лежах в градината и вече се бе съмнало — с обляно в сълзи лице, Хару хвърли умолителен поглед към Сано. — Да, аз убих оябун Ояма, но не и останалите. Дори не знаех, че са там. Това е истината, кълна се!

Изглежда, някой друг е убил Чие и момчето, помисли си Сано. После е ударил Хару по главата, за да я намерят на местопрестъплението. Труповете им вероятно са били пренесени в къщата, докато Хару е отишла да скрие статуетката или докато е лежала в несвяст.

— Хару, обявявам те за виновна в две убийства и палеж — изрече сурово съдията Уеда. — Законът повелява да те осъдя на смърт чрез изгаряне.

— Не! — изпълненият с ужас протест на Хару прониза тишината в съдебната зала. Тя се обърна към Рейко умоляващо: — Помогнете ми! Не им позволявайте да ме изгорят!

Рейко безмълвно поклати глава, тъй като не беше в състояние да й помогне, дори и да искаше. Сано и съдията Уеда размениха погледи. Когато съдията кимна, Сано каза на Хару:

— Има един начин, по който можеш да спечелиш по-бърза и милостива смърт, стига да искаш…

Момичето възкликна в отчаяно облекчение:

— Да! Готова съм на всичко!

— Трябва да ми разкажеш какво знаеш за „Черният лотос“ и за плановете на сектата — каза Сано.

Рейко усети, че й се завива свят от онова, което внезапно бе проумяла. Сега вече знаеше защо Сано бе свикал този съд и после толкова бе настоявал за бързата присъда на Хару. Той бе имал за цел да пречупи Хару, като по този начин я принуди да издаде информация за „Черният лотос“. Защитавайки Хару, Рейко замалко не бе осуетила усилията му да получи фактите, необходими да обоснове и един оглед на храма. Спомни си погледа, който й беше отправил — той се беше опитал да й подскаже как възнамерява да постъпи. Нежеланието й да се съобрази с безмълвната му молба можеше да коства живота на Мидори!

— Но аз не мога — възкликна Хару, отдръпвайки се ужасена. — Искам да кажа, че не знам нищо.

— Добре тогава — съгласи се Сано. — В такъв случай ще трябва да понесеш присъдата си — той даде знак на стражите: — Отведете я при погребалната клада…