Лора Роуланд - Якешину

— Мнението ви ще бъде разгледано с подобаваща сериозност — отвърна съдията. Но Сано знаеше, че главният недостатък на доводите му е липсата на явна връзка между Хару и останалите жертви, а това нямаше да остане незабелязано от проницателния Уеда. И тъй като убийствата очевидно бяха свързани помежду си, при положение че Хару не беше извършила и трите, най-вероятно не беше извършила нито едно от тях. И понеже държеше да бъде в услуга на справедливостта, съдията изискваше безспорни доказателства, за да подкрепи една присъда за виновност. Хората от публиката започнаха шепнешком да си разменят реплики. Рейко се приведе напред с изопнато от напрежение лице. Хару седеше все така тихо и смирено. — Сега нека чуя историята на обвиняемата — каза съдията Уеда. Сред публиката се възцари изпълнена с напрегнато очакване тишина. Рейко стисна ръце, скрити в широките й ръкави. Усети, че я обзема гняв към Сано. Как можеше да губи време, за да доказва вината на Хару, когато трябваше да се опита да спаси Мидори? А той дори не беше благоволил да й каже, че е насрочил делото! Но въпреки това Рейко нямаше да се откаже без бой. Нито пък да остави Хару да страда заради престъпленията на „Черният лотос“, докато съществуваше и най-малка вероятност да е невинна. Съдията се обърна към Хару: — Какво имаш да кажеш в своя защита?

— Не съм го извършила — свело глава, момичето говореше с тих, но ясен глас.

— Поясни какво точно не си извършила — насочи я Уеда.

— Не съм убила оябун Ояма.

— А жената и момчето?

— Нито пък тях — отвърна Хару и Рейко видя, че тя трепери от страх.

— Ти ли подпали къщата? — попита съдията Уеда.

— Не, господарю.

Съдията не изглеждаше трогнат от изпълнената с болка искреност на Хару.

— Тук бяха представени сериозни улики срещу теб — отбеляза той строго — и за да докажеш невинността си, трябва да ги опровергаеш. Ти ли подпали къщата?

— Не, господарю — заподсмърча Хару и повтори същата история, с която се оправдаваше от началото на разследването.

Съдията впери замислен поглед в нея.

— Ако очакваш от мен да повярвам, че си невинна, трябва да ми дадеш разумно обяснение, защо си била край къщата и как така трима души са намерили смъртта си в непосредствена близост до теб.

Момичето се сви и поклати глава. Рейко я наблюдаваше с тревога.

— Не знам защо съм била там — изрече едва чуто Хару. — Не съм подпалила нищо. И никого не съм убила.

Съдията се навъси, очевидно съпоставяйки твърдението й с представените от Сано улики. Рейко усети как сърцето й заби учестено, докато чакаше с надежда баща й да види, че липсват достатъчно доказателства, за да бъде призната Хару и за виновна. Накрая съдията каза:

— Сега ще обявя решението си относно присъдата.

А тя щеше да бъде окончателна, справедлива или не, Рейко знаеше това. Изведнъж си даде сметка, че не може повече да остане в ролята си на безучастен наблюдател.

— Сумимасен, извинете! — извика тя. Всички се втренчиха в нея, удивени от сцената, на която ставаха свидетели — някаква си жена си позволяваше с да се намесва в съдебната процедура. Рейко, която никога не беше говорила пред публика, бе обзета от притеснение и страх. С усилие на волята тя изрече високо: — Искам да се изкажа в защита на обвиняемата… — тя видя как покритото със синини лице на Хару се озари от радост, сякаш момичето очакваше Рейко да й донесе спасение. — Намесата ми като свидетел по делото не е обявена предварително, но… — Рейко долови сърдития поглед на Сано и цялата й смелост се изпари. — Но… мога да представя факти, които показват, че престъпленията са били извършени от друг, а не от обвиняемата — довърши, запъвайки се.

За миг изражението на съдията Уеда се смени от раздразнение към изненада. После хвърли поглед към Сано и рече:

— Тъй като става въпрос за човешки живот, ще предоставя на свидетелката привилегията да изкаже становището си — обяви той.

Рейко се приближи към подиума и коленичи до ширасу. Хару я посрещна с усмивка на признателност. Сано се втренчи в нея с поглед, който сякаш казваше „Моля те, не прави това! Довери ми се и скоро ще разбереш какво имам предвид!“, но Рейко не му обърна внимание. С глас, треперещ от напрежение, тя описа впечатленията си от Хару като човек, който е способен да създаде неприятности, но не е злонамерен. Разказа за игуменката Джункецоин, за доктор Мива и за подозрително настоятелните опити на Кумаширо да набеди Хару за престъпленията и да попречи на Рейко да разпита членове на сектата „Черният лотос“. Спомена и за срещата си с Благочестива Истина и неговата история за изтезания, поробване и убийства в храма.