Лора Роуланд - Якешину

Зловещата тишина, която последва, остана да трепти като ехо от току-що избухнала бомба. Сано осъзна, че главният старейшина е прибрал писмото, за да го използва при подходящ случай.

Шогунът възкликна озадачен:

— Но какво означава това?

— Уведомих дворцовия управител Янагисава за положението около „Черният лотос“ — каза Сано, като се стараеше да запази спокойствие. — Надявах се, че той ще съумее да ви убеди, че сектата е твърде опасна и че сме длъжни да защитим хората от нея…

— Всъщност вие сте призовали почитаемия дворцов управител да ви подкрепи в гоненията срещу един клон на семейния храм на Токугава — възрази му Макино. — Искате той да ви помогне да унищожите „Черният лотос“ и така да спечелите контрол над бакуфу — Макино се обърна към шогуна: — Господарю, това писмо е категорично доказателство, че сосакан организира заговор срещу вас!

Притиснал фината си ръка до гърдите, шогунът впери поглед в Сано.

— Истина ли е?

— Не! — избухна Хирата в необуздано възмущение. — Моят господар е ваш предан и всеотдаен слуга!

— Разбира се, че той ще отрича истината, господарю — възрази невъзмутимо Макино.

Сано не можеше да повярва, че бе пристигнал тук, за да получи разрешение да спаси Мидори, а накрая се бе оказал обвинен в престъпление, за което наказанието бе екзекуция.

— Станало е някакво недоразумение — каза той. — Почитаемият главен старейшина е разчел в писмото ми смисъл, който никога не съм влагал. Това грешка, продиктувана от почтеност, и предлагам всички да забравим обвиненията му и да се върнем и към обсъждането на въпроса, как да спасим Ниу Мидори…

— Държавната измяна не може да се забрави! — развика се гневно Макино. — Предателят трябва да бъде наказан.

— Не смейте да обиждате моя господар! — възкликна Хирата, отправил гневен поглед към Макино.

Главният старейшина продължи да хули Сано, а Хирата му възразяваше гневно на висок глас и Сано трябваше да го успокоява. Свадата продължи, докато накрая шогунът вдигна ръце и изкрещя:

— Престанете! Не мога повече да понасям този шум! — настъпи внезапно мълчание. Шогунът притисна длани до слепоочията си, лицето му се сгърчи. — Причинихте ми ужасно главоболие. Не мога да повярвам, че моят… ъ-ъ… сосакан би заговорничил срещу мен, но пък и не допускам главният старейшина да сипе хули… ъ-ъ… срещу съмишленик. Вече не знам какво да мисля! — той размаха ръце срещу присъстващите. — Махайте се! Всички до един! Оставете ме на мира! Ти, Макино, ако… ъ-ъ… наистина вярваш, че Сано е предател, трябва да ми представиш някакви… ъ-ъ… доказателства — заяви Токугава Цунайоши с необичайна за него решителност, продиктувана от засегнатото му честолюбие. После се обърна към Сано: — А ти, сосакан, ако искаш позволение да доведеш момичето от храма, ми дай доказателства, че тя има нужда да бъде спасявана. На този етап отказвам да разсъждавам повече, по който и да е от двата въпроса!

— Няма как да спасим Мидори, без да престъпим заповедите на шогуна — въздъхна Хирата отчаяно. — Какво ще правим?

Сано крачеше до своя главен васал през оградения от високи зидове проход надолу по хълма.

— Хару е ключът към разрешаването на случая — каза мрачно той.

Хирата се втренчи в него недоумяващ.

— Но тя показа, че не я бива за нищо, освен да сипе лъжи и да ви настройва един срещу друг с Рейко. Не можем да рискуваме безопасността на Мидори, като разчитаме на нея!

— Има един последен начин да изтръгнем истината от Хару и да изведем Мидори от храма с разрешението на шогуна — каза Сано. — Отиваме да се срещнем със съдията Уеда! — скоро те вече седяха в кабинета на съдията в административния район Хибия. Сано каза на своя тъст: — Бих искал да свикаме съда за Хару. Ще ми помогнете ли?

— Разбира се — отвърна Уеда. — Намери ли вече сигурно доказателства за вината й?

— Не — призна Сано, — но на всяка цена трябва да принудим Хару да разкрие какво знае за „Черният лотос“ — той му разказа как Мидори бе изчезнала, как шогунът му бе заповядал да стои далеч от храма и как главният старейшина Макино го бе обвинил в таен заговор. — Сигурен съм, че при процеса ще излязат наяве факти, които ще убедят шогуна, че Мидори е в опасност… Убеден съм, че Хару знае повече, отколкото казва.