Лора Роуланд - Якешину

— Обявявам съдебното дело срещу Хару за открито — прозвуча строгият глас на съдията Уеда. — Срещу Хару има отправени обвинения за четири престъпления: палеж и три убийства — на оябун Ояма, на селянка на име Чие и на малко момче, чиято самоличност до този момент не е установена… — секретарите записаха думите му. Сано бе стаил тревогата си зад строго и непроницаемо изражение. Беше прекарал деня в подготовка за процеса. Сега, когато здрачът вече затъмняваше прозорците, се надяваше да постигне справедлива присъда и да установи нови факти, които да убедят шогуна да прати спасителен отряд в храма на „Черният лотос“. Многобройна публика беше насядала в редици по пода. Хирата бе коленичил сред други служители на Токугава. Съдията Уеда се обърна към стражите, застанали при вратата в отдалечения край на съдебната зала:

— Въведете обвиняемата!

Стражите отвориха тежката, украсена с дърворезба врата. През нея влязоха двама войници, а между тях пристъпваше Хару. Ръцете й бяха овързани с въже, а глезените й бяха оковани с железни гривни, свързани с дебела верига. Носеше сиво муселинено кимоно и сламени сандали; косите й бяха събрани в плитки. Синините около очите й бяха станали виолетови; подпухналият й нос и разранените, напукани устни я правеха почти неузнаваема или поне на Сано му изглеждаше така. Докато войниците я водеха към подиума, тя крачеше вдървено, сякаш вървежът й причиняваше болка.

Откъм публиката се разнесоха смутени възгласи и ропот. Съдията остана невъзмутим. Стражите накараха Хару да коленичи на сламена рогозка върху ширасу — отрязък от пода точно пред подиума, покрит с бял пясък, символ на истината. Хару се поклони ниско.

— Погледни ме — нареди съдията. Хару вдигна към него печалното си лице. — Разбираш ли, че целта на този съд е да определи дали си виновна за палежа и убийствата, заради които си била задържана? — попита съдията Уеда.

— Да, господарю — гласът на Хару представляваше едва доловим шепот. Публиката се приведе напред, за да може да чува.

— Най-напред ще изслушаме фактите около престъпленията и доказателствата срещу теб, представени от сосакан на негово превъзходителство шогуна — продължи съдията Уеда. — После ти можеш да се изкажеш в своя защита. Накрая аз ще обявя решението си — той кимна към Сано. — Сано сан, имате думата.

Сано описа пожара в храма на „Черният лотос“, как бяха умрели жертвите, открити в изгорялата къща, и как огнеборците бяха намерили на местопрестъплението газова лампа, факла и самата Хару. След това обясни защо смята момичето за виновно. Хару седеше смирено и слушаше със сведен поглед. Сано беше доволен, че не присъства Рейко. Той не я бе виждал от сутринта, когато му съобщи, че Мидори е изчезнала; не я беше уведомил за процеса, защото не искаше да допусне тя да се намеси в делото. Той изказа предположенията си за възможната роля на Хару в смъртта на съпруга й и описа какво бяха казали Джункецоин и доктор Мива за непристойното й поведение в храма. Спомена двете момичета от сиропиталището, които бяха видели Хару да отива към къщата.

— Следователно Хару е имала както лошия нрав, така и условията, необходими за извършване на престъпленията — заяви Сано. — Освен това ще покажа, че Хару е имала и причина да убива — каза Сано. — В хода на разпитите тя призна, че оябун Ояма я е насилвал, и има свидетел, който ще потвърди, че тя го е ненавиждала за онова, което й е сторил. Моля Ояма Джинсай да излезе напред! — младият самурай стана от публиката, коленичи пред подиума и се поклони. В отговор на въпросите на Сано Джинсай описа как оябун Ояма използвал момичетата в храма „Черният лотос“ и как го запознал с Хару, която изгледала свирепо командира го заплюла. — Аз твърдя, че в нощта на престъпленията Ояма отново е насилил Хару и тя го е убила за отмъщение — завърши Сано. — След това е подпалила къщата, за да прикрие обстоятелствата около смъртта му… — в този момент вратата се отвори и в залата влезе Рейко. Появата й изпълни Сано с тревога. Когато тя коленичи зад публиката, погледът й срещна неговия. — Ваша светлост, препоръчвам Хару да бъде призната за виновна — заяви Сано, без да дава израз на притеснението си относно реакцията на Рейко.