Нора Робъртс - Сега и във времето

Тя едва устоя на желанието да фиксира погледа си в една точка и вместо това се взря в очите му.

— Не ме ли желаеш?

— Хиляди пъти съм си представял, че се любя с теб.

Тръпки и страх запълзяха по гръбнака й.

— В кои моменти си си го мислил, какво правехме?

— Тук или в гората. Или на хиляди километри някъде във вселената. До къщата ни в имението има едно езеро. Водата му е чиста като сълза. До него баща ми е засадил прекрасни цветя. Представях си те там с мен.

Болеше я повече, отколкото предполагаше, при мисълта, че Кал можеше да отиде при това езеро, а тя не можеше да го последва. Но нали настоящето бе най-важно. Либи се приближи към него с пълното съзнание, че и двамата се нуждаеха тя да направи първата крачка.

— Тук можем да поставим едно добро начало. — Либи посегна към лицето му. — Целуни ме отново, Кейлъб.

Как можеше да й устои? Убеден беше, че никой мъж не би могъл. Очите й бяха широко отворени и притъмнели. Устните й нежно разтворени. Чакащи. Той бавно се наведе към нея. Само да я докосне, да я усети. Нежната й тиха въздишка сякаш го изпълни. Необходимостта му, дивата необходимост не търпеше отлагане. Разтърсен от собствената си страст, Кал понечи да я хване за раменете, за да я отдалечи от себе си.

— Либи…

— Не ме карай да те прелъстявам — прошепна тя. — Не знам как.

Той се засмя, придърпа я към себе си и зарови лице в косите й.

— Прекалено е късно. Вече го направи.

— Така ли? — Притискаше го силно към себе си, държеше го здраво в ръцете си с мисълта, че когато му дойдеше времето, щеше да му се отдаде. Нова тръпка премина през тялото й, когато Кал лекичко улови с устни ухото й. — Може да съм те прелъстила и без да съм усетила, но оттук нататък не знам какво се прави.

Той я вдигна на ръце.

— Само се наслаждавай — прошепна й, докато се изкачваше нагоре по стълбите.

Искаше я в леглото, където бе мечтал да я има. Сложи я да легне на бледата светлина от изгряващата луна. Бе дошло времето, когато щеше да й дари всичко, което притежаваше. Щеше да вземе всичко, каквото бе готова да му даде. Кал познаваше насладата в различните й степени и в най-малките подробности. Скоро, съвсем скоро щеше да я въведе в един нов, необятен свят.

Бавно съблече дрехите й. Всеки сантиметър от разголеното й тяло му доставяше ново и ново удоволствие. Слабите й глезени, стройните й крака, извивките на раменете й. Взираше се в отворените и очи, които с всеки миг притъмняваха все повече и повече. Дланите й горяха, пръстите й трепереха.

Хвана ръката й и я поднесе към устните си, за да се наслади докрай на кожата й.

— Така си те представях през цялото време, дори и когато се опитвах да не мисля за теб.

Либи смяташе, че ще се чувства неудобно, дори глупаво. Лежеше гола, огряна от лунната светлина, и единственото, което усещаше, бе съвършената красота и хармония.

— Виждах те с мен, дори и когато се мъчех да не го правя. — Тя се усмихна, вдигна ръце и бавно започна да сваля дрехите му.

Той бе твърдо решен да остане търпелив, да бъде внимателен и възможно най-нежен. Добре съзнаваше, че Либи не бе наясно със съществуването на хилядите различни видове любов. Нейният първи път щеше да бъде особено очарователен и ласкав. Сега неопитните й ръце накараха кръвта под кожата му да забушува. Съблазънта, макар и неосъзната, бе силна. Покри ръцете й със своите и изтръгна стон от гърлото й.

Пръстите й се свиха под неговите и тялото й се изпъна.

— Нещо нередно ли правя?

— Не. — Кал изпусна дъха си в една въздишка и се застави да се отпусне. — Напротив. Прекалено е правилно. Този път. — Той се дръпна настрана и съблече останалите си дрехи. — Напомни ми да те помоля да ме съблечеш по-късно пак по този начин. — Отмести падналата коса от лицето й и започна да я целува. — Този първи за теб път трябва да ти покажа много неща, да те отведа в едни необятни пространства. — Лекичко я захапа за брадичката. — Довери ми се.

— Вярвам ти напълно. — Ала тя вече трепереше. При допира на голото му тяло до нейното топлината срещна топлина. Всичко бе като някакъв странен, необикновен сън. Ръцете му се движеха по цялото й тяло, нежно, изкусително, сякаш пианист докосваше най-тънките акорди на пианото си. Вътре в нея се оформи огнена топка и, преди да успее да я овладее, Либи се притисна силно към него. Разтопи се в дългата и завладяваща целувка. Същите тези изкусителни пръсти откриха някаква точка, напипаха пулс под кожата и, който я изпрати отвъд границите на реалността.