Нора Робъртс - Сега и във времето

— Не. — Либи можеше да заспи като нищо, сгушила глава на рамото му, поклащайки се леко в техния вътрешен общ ритъм. — Разказва се как любовта може да оцелее.

Думите отлетяха. Очите й бяха все още затворени, ръцете й обвити около него, когато следващата песен изгърмя със страшен писък и бесни барабанни удари.

— Ами тази?

— Разказва как да останеш завинаги млад. — Засрамена, тя се отдръпна от него. Още повече, че видя вперените — погледи на останалите посетители. — Трябва да седнем.

— Искам да потанцуваме още малко.

— Някой друг път. Хората обикновено не танцуват в пицариите.

— Добре. — Кал примирено се запъти през заведението към тяхната маса. Питиетата им ги очакваха вече. Също както Либи, когато опита аромата на виното в каютата му на кораба, той се почувства изключително добре, като усети познатия вкус на американската бира. — Също като у дома.

— Извинявай, че не ти повярвах още в началото.

— Мила, аз самият не си повярвах първоначално. — Без никакво затруднение Кал съвсем непринудено се пресегна през масата и я хвана за ръката. — Кажи ми, какво правят хората в днешно време, когато излязат за първи път на среща?

— Ами… Те… — С палец той нежно разтриваше ставите на пръстите й, от което пулсът й се ускори. — Ходят на кино или на ресторант.

— Искам пак да те целуна.

Погледът й притъмня.

— Не мисля, че това е…

— Нямаш ли желание да те целуна?

— Ако тя не иска — В този момент се беше появила сервитьорката, която стовари пиците им на масата. — Смяната ми свършва в пет.

Кал се засмя и придърпа едно парче пица към картонената си чиния.

— Я, каква отзивчива жена, ала да ти кажа право, теб те предпочитам.

— Страхотно — Либи отхапа едно парче. — Винаги ли си такъв язвителен?

— В повечето случаи, да. Но аз наистина те харесвам много. — Той изчака малко. — Сега се очаква да ми кажеш, че и ти ме харесваш.

Тя отхапа за пореден път и започна старателно да дъвче.

— Мисля по въпроса. — Взе салфетка и си обърса устата. — Измежду всички мъже от двадесет и третия век, които съм срещала, ти си най-хубавият.

— Така. А сега ще ме заведеш ли на кино?

— Мисля, че ще се справя.

— Като на първа среща ли? — Кал отново взе ръката й в своята.

— Не. — Либи внимателно я издърпа. — По-скоро като научен експеримент. Ще го сметнем като част от твоята образователна програма.

Сега усмивката отново се появи на лицето му. Бавно, без затруднения и несъмнено със застрашителни нотки.

— Въпреки това, тази вечер ще те целуна още веднъж за лека нощ.

Когато се върнаха в къщата, вече тъмнееше навън. Либи беше преуморена. Тя отвори вратата и гневно хвърли чантата си на дивана.

— Не съм ти правил никакви сцени — настояваше Кал.

— Не знам там, откъдето идваш, как му викат на това, да те накарат да си тръгнеш по средата на прожекцията, ала тук на подобно поведение му викаме правене на сцена.

— Аз само се изразих леко критично по отношение на филма. Никога ли не си чувала за свободата на словото?

— Хорнблоуър — Либи се спря, вдигна предупредително ръка и пое към шкафа с брендито. — Да изразиш на висок глас на мнение по време на прожекция, че филмът не представлява нищо повече от някаква космическа боза, със сигурност не означава да се придържаш към хартата за правата на човека. На такова поведение му казват неприлично.

Той сви рамене и се друсна на дивана, като сложи краката си на малката масичка.

— Е, хайде де, Либи. Що за тъпотия беше цялата тази история за извънземните галактически чудовища, които нападат Земята. Имам братовчед в Галактиката. И той изобщо няма такива всмукателни вендузи по лицето си.

— Трябваше да се сетя да не те водя на научнофантастичен филм. — Тя отпи от брендито. След което, като прецени, че грешката бе толкова нейна, колкото и негова, наля още една чаша. — Това е фикция, Хорнблоуър. Фантазия, измислица.

— Гадно беше.

— Добре де. — Подаде му чашата. — Но в салона имаше хора, които си бяха платили, за да гледат филма на спокойствие.

— Какво ще кажеш за онези същества, които изсмукваха водата от човешките организми? Ами после онази глупост с космическите измамници, които бродят из Галактиката и стрелят с някакви си лазерни оръжия? Имаш ли изобщо представа как са населени тези пространства?

— Не, нямам. Ще ти кажа как ще постъпим. Следващият път ще те заведа да гледаш уестърн. Подсети ме също така и да не ти позволявам да гледаш по телевизията „Междузвездни войни“.