Нора Робъртс - Сега и във времето

Устните му потушиха стона й и накараха тялото й да се извие. Така я принуди да се разлее, сякаш бе течност, готова да приеме форма под неговата тежест. Почти експериментално той повтори действията си отново и отново, като собственото му тяло се разтапяше от нейното удоволствие.

— Невероятно — едва успя да промълви Кал, преди тя да го придърпа отново към себе си и да поеме устните му върху своите. Реакцията й накара кръвта му да закипи. Сякаш Либи бе като пръчка динамит, а той държеше в ръката си запалена клечка кибрит. Осъзнаваше, че ако сега пожелаеше, можеше в този миг да я има, тя щеше да го приеме, също както знаеше, че желанието бе само корена на цветето. Кал искаше да й дари разцъфналата пъпка.

Със сетни усилия той успя да намери сили да овладее и удължи страстта, вместо да остане подвластен на нея. Либи изглеждаше така крехка, толкова ранима, вкусът, ароматът й и всичките тези плавни движения, които извършваше под него, го подлудяваха. Също като бледите лунни лъчи, които огряваха стаята, сега тя изглеждаше по същия начин — бледа и прекрасна. Докосна с устни гърлото й и усети как пулсът й отеква в неговия.

Нито една фантазия, на която се бе отдавал през живота си, и никоя жена, която бе имал досега, не бяха така красиви, както жената, която го прегръщаше в момента. Кал потърси ръката й, сля я със своята и разбра, че никога нямаше да намери думи, за да обясни на който и да било това усещане и какво бе означавало то за него.

Но можеше да й го покаже. Щеше да й го покаже.

В един миг Либи се рееше в безтегловност, а в следващия препускаше бясно. След това вече летеше. Любовта с него представляваше безброй различни вкусове, състояния, буря от усещания, симфония от звуци. Ръцете му бяха непоносимо нежни, в пълен контраст с драскащата му брада по кожата й. От мига, в който си позволи свободата да докосва тялото му, откри, че то бе подвластно на всяко едно нейно движение, сякаш бе оголена жица — мускулите му се свиваха, а кожата му като че ли трептеше.

Искаше й се да може да мисли, да анализира всяка една секунда, ала единственото, на което беше способна, бе да се наслаждава.

Леко, толкова невероятно леко бе докосването, че й се стори като илюзия, думите, ръцете му и лунната светлина около нея. Тогава дойде пламтящата страст, удивително реална. Тя й се предаде всецяло. На него. Той я повдигна, така че се озоваха на колене в центъра на леглото, преплетени един в друг. Ласките станаха по-настойчиви, дори груби, дишането се учести до задъхване. Плъзгане на пръсти навсякъде, притискане на пулс до пулс, Либи не можеше да си поеме дъх. Тя отхвърли глава назад, тялото й се изви, притиснато в неговото. Кал изстена и стовари жадните си устни върху гърлото й.

Ноктите й се впиха в гърба му. Болката го възбуди още повече. Страстта бе по-жива, по-дива и по-свободна, отколкото можеше да си представи. Либи бе отворена за него. Само за него. Той полудя при мисълта, че тя щеше да му отдаде това, което не бе дала на никой друг мъж.

Но нежно. Кал се отдръпна назад и отпусна собственическата си прегръдка в нежна ласка. Когато се наклони, за да целуне гърдите й, стон на удоволствие се изтръгна и от двамата. Използваше езика си да я дразни, зъбите си да я предизвикват. Усещаше как кожата й настръхва под ръцете и устните му.

Либи бе малка, крехка, деликатна. Това помагаше да й покаже нежността, която искаше да й докаже, че съществува. Ала когато се отпусна върху леглото и понечи да я прегърне отново, в ръцете му се усещаше сила и настойчивост.

Толкова дълго. Тези мисли се явяваха и изчезваха в мисълта й, докато той правеше всичко това с нея, за нея, всичко, което тя дори не подозираше, че съществува. Бе чакала толкова дълго да й се случи. Бе чакала него. Бе откликнала на ласките му свободно и напълно. Любовта й към него бе инстинктивна. Либи не осъзнаваше какво щастие му носеше насладата й от света, чиято врата сега й отваряше Кал.

Той използва всичките си умения да я изведе отвъд първоначалните тръпки на първичното удоволствие в кадифения свят на истинската любов. Тя бе невинна, непокварена и това още повече го завладя. Кал проникна в нея и Либи затвори света около него. Получи се сливане на тела, сърца и време.

Облаци. Тъмни, сребърни облаци. Либи се носеше на един от тях. Искаше й се да остане върху него завинаги. Ръцете й се плъзнаха от него, изтръпнали, и намериха спокойствие върху гладките чаршафи. Нямаше сили да ги вдигне отново и да го прегърне. Нямаше сили и да заговори. Искаше да му каже да не помръдва. Да остане така завинаги. Със затворени очи и усещайки тялото му така идеално слято с нейното, тя долавяше всеки удар на сърце го му.