Нора Робъртс - Отрова

— Добре, чудесно. Празнуваме вторник. Същите етикети вино.

— Защо вторник? — попита Тай, макар че не искаше да се меси.

— Защото никога не правиш планове за вторник. — Софи отново приседна на края на бюрото си и кръстоса крака. — Правиш планове за събота и неделя, за уикенда. Правиш планове за всичко. А вечерта във вторник прекарана с приятели, става просто спонтанно. Искаме хората да си купят бутилка вино спонтанно. Просто защото е вторник. Твоят момент, твоето вино. Ето това е тонът. — Виното е „Джиамбели-Макмилън“.

Тя кимна.

— Точно така. Трябва да подчертаем това по време, на кампанията. Нашето сливане, сватбата ни. Да отбележим брака.. Значи още един етюд — шампанско, цветя, прекрасна двойка.

— Меден месец ще бъде по-секси — коментира Трейс, докато довършваше скицата си. — Ще използваме същите елементи, но в хотелска стая. Сватбена рокля, паднала до вратата и нашата двойка, която се целува, а на масата има бутилка шампанско в кофичка с лед.

— Ако се целуват едва ли ще им е до шампанското — отново се обади Тай.

— Правилно. Махни целувката, останалото е добре. Я да видим — Тя започна да движи ръце. — Очакване. Коприна, цветя. Нека очите им да бъдат привлечени, а не устните. Хайде деца мои, вървете и създайте магията. Да видим какво ще ми предложите следващите няколко часа. Мислете за миговете. За специалните и обикновените мигове от живота.

Софи пусна краката си на земята, докато сътрудниците й излизаха, говорейки един през друг.

— Не беше лошо, Макмилън. В никакъв случай.

— Ами тогава може ли вече да си вървим вкъщи?

— Не. Имам още много работа тук, след това трябва да си опаковам нещата, за да пренеса офиса си във Вила Джиамбели. Можеш ли да рисуваш?

— Разбира се.

— Това е голям плюс за теб. — Тя се пресегна през бюрото си и взе един бележник за скициране от лавиците на стената.

Има прекалено много неща на тези лавици, отбеляза Тай. Не само предмети, необходими за работата, но и такива, които хората, особено жените, събират без всякакъв здрав смисъл. Разни дреболии и украшения. Нещица, които според него само събират прах. Малки зелени жаби, големи бронзови жаби, модерно облечени жаби и нещо, което изглеждаше като семейство жаби.

Те обаче никак не се връзваха с лъскавата и елегантно облечена жена, която летеше из коридорите като стрела и ухаеше като нощния въздух в гората.

— Принц ли търсиш?

— Моля? — Тя го погледна неразбиращо и едва след като проследи погледа му, разбра въпроса. — О, не, принцовете излизат много скъпо и трябва да бъдат издържани. Аз просто обичам жаби. Сега ще ти кажа какво си представям. Един вид телевизионен монтаж. Значи лозя, лозови масиви, техните извивки, като жена излегнала се на слънце. Лозя, бременни с гроздове. Една самотна фигура върви сред редовете. Сетне за завършек — огромни кошници, пълни с гроздове, току-що откъснати.

— Ние не използваме кошници.

— Понапъни се, Тай! Опитай се да си го представиш. Използвай въображението си. Простота, традиция. Изкривени, чепати ръце, уморени от работа, които носят кошниците. После бъчви. Редове и редове от бъчви в полутъмната сянка и мътната светлина на пещерите. Мистерия, романтика. Двойка екзотично изглеждащи младежи в работни дрехи, които претакат виното. Ще използваме червено, яркочервено вино. После други, които го дегустират. И накрая една бутилка. Може би две чаши и до тях тирбушон. От лозето на масата. Сто години отлично качество. Не! От нашите лозя на вашата трапеза. — Веждите й се извиха, когато си представи рекламата в главата си. — Ще тръгнем от стоте години качество, през монтажа и накрая „От нашите лозя на вашата трапеза. Традицията на «Джиамбели-Макмилън» продължава.“

Обърна се към него, погледна го през рамо и лекичко възкликна. Докато беше говорила, той бе скицирал и в резултат върху белия лист имаше кръгове, яки мъжки силуети и някаква цилиндрична форма, която Софи предположи, че би трябвало да представлява бутилка червено вино.

— Каза, че можеш да рисуваш.

— Не съм казал, че рисувам добре.

— Е, значи имаме проблем. Рисуването не е най-силният от талантите ми, макар че в сравнение с теб съм направо Леонардо да Винчи. Работя по-добре, когато имам визуални помагала. — Тя въздъхна и се отдалечи. — Ще направим така. Ще кажа на сътрудниците да ми изпратят по факса скиците, след като си отидем. Ще координираме програмите си така, че да можем да провеждаме всяка седмица сбирки тук или в моя офис във вилата.