Нора Робъртс - Отрова

— Ще си върша работата. — Крис се обърна към вратата и я отвори. — Както и твоята.

— Добре — промърмори Софи, когато вратата се затвори. — Това е чудесно. — Тя въздъхна и отново вдигна телефона. — Пи Джей, може ли да дойдеш за минута?

— Не, искаме нещо класическо. Ето това неуловимо, тебеширено райе.

— Добре, чудесно. Ще го взема. Хайде да вървим.

— Тайлър! — Софи стисна устни и го потупа по бузата. — Върви да го пробваш преди това. Бъди добро момче.

Той стисна китката й.

— Мамичко?

— Да, скъпи?

— Престани.

— Ако беше направил нещо през последните тридесет минути вместо да мърмориш и да се дърпаш, отдавна да сме приключили. Ето този — рече тя и пъхна в ръцете му кафяв костюм на съвсем тънки райета. — И този. — Избра един черен класически от три части.

За да предотврати каквито и да е коментари, Софи се отдалечи от него и отиде на щанда с ризите.

— Шон? — Тя повика с ръка една от продавачките, която познаваше по физиономия. — Това е мой приятел, господин Макмилън. Нуждае се от помощ.

— Ще се погрижа за него, госпожице Джиамбели. Впрочем баща ви и годеницата му бяха тук тази сутрин.

— Така ли?

— Да, пазаруваха за медения си месец. Ако търсите нещо специално за сватбата им, имаме прекрасен вечерен жакет, който ще ви стои страхотно.

— Днес нямам време — успя да се измъкне Софи. — При първа възможност ще се върна, за да го пробвам.

— Само ми се обадете преди това. За мен ще бъде удоволствие да ви запазя някои неща от колекцията. Сега ще проверя какво да предложим на господин Макмилън.

— Благодаря. — Софи взе една блуза и се втренчи в нея, без да я вижда.

Не си губеха времето, помисли си. Вече пазаруваха за медения месец, преди да е минал дори разводът. Парадираха с отношенията си навсякъде и пред всички.

Може би, може би беше по-добре, че щеше да се махне от града за известно време. Нямаше да е принудена да се движи между хора, които говорят и клюкарстват непрекъснато за сватбата на баща й, всеки път, на всеки ъгъл, всяка минута където и да отидеше.

Защо обаче позволяваше това да я наранява? И ако нея я болеше толкова много, тогава какво ли чувстваше майка й?

Всъщност няма класация на яростта, рече си сама Софи и се упъти към ризите като атлетка, решила да вземе златния медал в бягането с препятствия. Нямаше място за цупене.

Нямаше място и за умуване.

След ризите отиде при вратовръзките и беше натрупала малка планина от избрани неща, когато Тай излезе от пробната.

Изглеждаше объркан, унижен и абсолютно впечатляващ. Направо беше прекрасен.

Вземи един фермер от полето, помисли си Софи, вкарай го в моден магазин и само гледай в какво можеш да го превърнеш. Широки рамене, тесни бедра и дълги крака в класически италиански костюм. Направо фотомодел за женски списания!

— Господи, Господи! — Софи наклони глава одобрително. — Изглеждаш много добре, Макмилън. Остави на италианците да правят мода и няма да сгрешиш. Шон, обади се на шивача. А ние с теб сега ще се насладим на едно кратко ревю.

Тя се приближи до Тайлър с две ризи в ръка — кремава и тъмнокафява, и ги сложи до сакото.

— Какво има? — стрелна я с поглед.

— Нищо. Тези двете ще свършат работа.

Тайлър отново хвана китката й и я задържа, докато тя не го погледна право в очите.

— Какво не е наред, Софи?

— Нищо — повтори тя, страхувайки се, че Тай може да види притеснението и — Нищо важно. Изглеждаш много добре — добави, като се опита да се усмихне. — Едновременно сериозен и секси.

— Но това са само дрехи!

Тя притисна ръка до сърцето си и отстъпи крачка назад.

— Макмилън, ако продължаваш да мислиш по този начин, ще трябва да извървим много дълъг път, преди да стигнем дори до средата. — Взе една вратовръзка и я сложи до ризата. — Да, става. Как си усещаш панталоните? — попита го, като протегна ръка да провери талията му.

— Какво имаш предвид? — Той целият се изчерви и отмести ръката и.

— Ако щях да те опипвам, щях да почна по-отдолу, Защо не облечеш черния костюм? В това време шивачът ще стесни талията на този.

Той се намръщи само за вид, но побързала се скрие обратно в пробната. Там поне никой нямаше да го притеснява още няколко минути.

Не че беше привлечен от Софи. Глупости! Но тя беше жена, която го оглеждаше, докосваше го. Е, той беше нормален човек, нали? При това мъж. Имаше абсолютно естествени мъжки реакции. Които нямаше намерение да споделя с никакви шивачи, нито кльощави продавачки на име Шон.

Това, което трябваше да направи, бе да се успокои, да им позволи да му вземат мерките или там, каквото беше необходимо. Трябваше да купи всичко, което Софи беше избрала за него, и да премине изпитанието със стиснати зъби.