Нора Робъртс - Отрова

Тай държеше в ръката си чаша с някакво модерно кафе, което не му се искаше да пие. Всички говореха едновременно.

От това адски го заболя главата. Направо умираше от болка.

— Не, Крис! Това, което търся, е неуловимост, изтънченост, но същевременно мощно внушение. Един силен, въздействащ образ с дълбоко емоционално послание. Да остави следа, да грабне въображението. Млада двойка, съвсем обикновена, в края на своите двадесет години. Почиват си на верандата. Може и на люлка. Да има загатната чувственост, сексуално привличане, но в същото време да бъде дискретно.

След като мъжът с русата рошава коса взе молива и започна да скицира нещо, Тай си спомни, че името му е Трейс.

— Залез слънце — продължи да рисува картината Софи, като стана от бюрото си и закрачи из стаята. — Краят на работния ден, изобщо на деня. Те са работещо семейство, все още нямат деца, насочили са усилията си да постигнат успеха, но сега си отдъхват.

— Люлката се люлее — предложи наперената тъмнокожа жена с червен костюм.

— Не, прекалено идилично е. Прекалено провинциално. Може да я заменим с красив плетен стол — отвърна Софи. — Ярки цветове на възглавничките. Свещи на масата. Дебели, не високи.

Тя се надвеси над рамото на Трейс и изсумтя одобрително.

— Добре, добре, продължавай. Нека да се гледат в очите, може нейният крак да бъде преметнат през коляното му. Приятелска, непосредствена интимност. Навий ръкавите на ризата му, облечи жената в джинси, не в камуфлажни панталони.

Тя седна на края на бюрото си и прехапа замислено устни.

— Искам да си говорят. Да си почиват, да се наслаждават, да изживяват момента. Да се радват един на друг и на взаимната си компания след тежкия ден.

— Какво ще кажеш, ако единият от тях налива вино? Държи бутилката в ръка.

— Ще опитаме и това. Искаш ли да направиш една скица, Пи Джей?

Пи Джей кимна и взе бележника си.

— Би трябва да вмъкнете в сцената вода — намеси се втората жена и прикри прозявката си, но тенденциозно. Беше червенокоса и изглеждаше отегчена и раздразнена.

— Май прекъснахме дрямката на Крис — рече мило Софи, но Тай забеляза бързия, пронизващ поглед изпод сведените ресници на червенокосата.

— Провинциалните картинки винаги ме приспиват. Водата поне добавя елемент на неограничена сексуалност.

— Крис иска вода — кимна Софи, стана на крака и отново тръгна из стаята. — Би било добре. Например езеро или поточе. Можем да извлечем добра светлина, ще има отражения. Погледни, Тай. Какво мислиш?

Той направи всичко възможно, за да се настрои и да се опита да не изглежда глупаво, когато Трейс му показа скицата си.

— Не знам нищо за рекламата. Тази рисунка е хубава.

— Това е реклама — напомни му Софи. — През цялото време, където и да си, това нещо трябва да ти носи послание. Е, какво ти говори, като го гледаш?

— Говори ми, че тези двамата седят на люлката и пият вино. Защо нямат деца?

— А защо трябва да имат?

— Ами, нали са двойка, семейство, което седи на верандата. Щом има веранда и люлка, значи има семейство. Семейството обикновено се свързва с деца. Защо няма деца?

— Защото не искаме малки деца да присъстват в реклама за алкохолни напитки — отговори Крис с известна досада в гласа. — Правило номер 101.

— Тогава нека да има някакъв намек, че имат деца. Например разхвърляни играчки на верандата. Това ще означава, че двамата са семейство, били са заедно и все още са щастливи да седят един до друг и да споделят чаша вино в края на деня. Това е секси. Децата сигурно вече са си легнали.

Крис понечи да отвори уста, но забеляза блясъка в очите на Софи. И много мъдро я затвори.

— Звучи добре. Дори чудесно — въодушеви се Софи. По-добре, отколкото ние го мислехме. Сложи играчки на верандата, Трейс. Запази бутилката вино върху масата със свещите. Това ще бъде нашата мила, уютна и леко меланхолична провинциална сцена. „Да отпразнуваме залеза, мила — прошепна си тя. — Това е твоят миг. Отпусни се с «Джиамбели» Това е твоето вино“

— Сцената трябва да е повече мила, отколкото меланхолична — намеси се Крис.

— Сега, нека да използваме градска обстановка. Две двойки приятелски семейства, заедно на вечеря. Сцена в апартамент. Те са млади, те са красиви. Покажи града през прозореца. Светлини и силуети.

— Касичка за кафе — вметна Пи Джей, вече скицирайки сцената. — Едната двойка седи на пода. Другите са се разположили на дивана, всички говорят едновременно. Почти можеш да чуеш музиката, която свири. На масата има храна. Разхвърляно е. Точно тогава разливаме виното, нали?