Нора Робъртс - Отрова

— Аз убих Тони. Пилар, аз те предадох. Предадох и себе си. Всичко, в което вярвах.

— Но това не е възможно! В името на Бога, какво става тук! Кажете ми!

— Тя спаси живота ми — рече тихо Софи. Във въздуха се чуваха експлозии, защото бутилките гърмяха в избата. — Джеръми де Морни щеше да ме убие с пистолета, с който е било стреляно по Дейвид. Поискал да му го изпратят, като сувенир. Хелън, какво се случи с баща ми?

— Искаше пари. През всичките години се свързваше с мен винаги когато му трябваха пари. Всъщност никога не ги поиска направо, нито ме заплашваше. Само споменаваше името на Линк. Какво добро момче бил, колко умен и обещаващ младеж. След което казваше, че се нуждае от малко пари назаем. Аз спах с Тони, Пилар — рече изведнъж Хелън и започна да плаче тихичко. — Преди много години. Бяхме млади. Джеймс и аз имахме проблеми. Бях му сърдита и бях така объркана. Разделихме се за няколко седмици.

— Спомням си — прошепна Пилар.

— Отидох при Тони. Той беше мил, разбираше ме, успокояваше ме. Беше така симпатичен и нежен. Вие вече не живеехте заедно, ти дори мислеше да се разделите. Наистина беше очарователен, привличаше вниманието. Такъв, какъвто Джеймс никога не е бил. Не, нищо не ме оправдава. Нямам извинение. Аз позволих това да се случи. След това бях толкова засрамена, толкова отвратена от себе си. Но всичко бе свършило и не можеше да се поправи. Открих, че съм бременна. Не беше от Джеймс, защото не бяхме спали заедно от няколко седмици. Тогава направих следващата ужасна грешка. Казах на Тони. Какво очаквах? Със същия успех бих могла да му кажа, че смятам да сменя прическата си. От него не можеше да се очаква да плаща за една нощ неблагоразумие, нали? Така че трябваше да плащам аз. — Сълзите безмълвно се стичаха по лицето й. — И аз плащах.

— Значи Линк е син на Тони?

— Не, Линк е син на Джеймс. — Хелън погледна предизвикателно и умолително Пилар. — Той е син на Джеймс, единствено гените не са негови. Той не знае, никой от двамата не знае. Направих всичко, което можах, за да залича онази нощ. За Джеймс, за Линк. Господи, за тебе, Пилар! Спах със съпруга на най-добрата си приятелка. Бях млада, глупава и много сърдита, но никога не си го простих. Направих всичко за да откупя тази грешка. Давах му пари всеки път, когато поискаше. Дори не знам колко.

— И не си могла повече да му даваш — заключи Пилар.

— В нощта на празненството… ми каза, че трябва да ме види. Каза ми къде и кога. Аз отказах. За пръв път. Това го ядоса, вбеси го и той ме заплаши. Ако не съм направела каквото искал, щял да отиде при Джеймс, при Линк, при теб и да ви разкаже всичко. Не можех да рискувам, не можех нито да позволя, нито да понеса това. Детето ми, Пилар! Моето малко момче с незавързаните връзки на обувките! Когато се върнах вкъщи, извадих пистолета на татко от касата. Стоеше там от години, не знам защо се сетих за него, Не знам защо го взех. Сякаш някаква завеса беше паднала пред очите ми. Той беше пуснал музика в твоя апартамент, Софи, на масата имаше бутилка вино. Седеше и ми говореше за финансовите си проблеми. Очарователно, много мило, сякаш бяхме стари близки приятели. Не си спомням всичко, което ми каза, дори не съм сигурна, че го чух. Искаше отново онова, което наричаше малък заем. Този път четвърт милион. Щял, разбира се, да ме изчака за половината до края на седмицата, а за другата половина до следващия месец. Не било кой знае колко много, нали, онова което иска? Нали бе ми дал такъв прекрасен син! Дори не осъзнах, че оръжието е в ръката ми. Не знаех, че съм натиснала спусъка до момента, в който не видях червеното петно върху снежнобялата му копринена риза. Той ме гледаше изненадано и малко раздразнено. Направо можех да го чуя как казва: „По дяволите, Хелън, съсипа ми ризата! Знаеш ли колко струва!“ Но Тони не каза нищо. Отидох си вкъщи и се опитах да се убедя, че нищо не се е случило. Никога, нищо. Това е бил само един лош кошмар. Оттогава нося пистолета със себе си. Навсякъде.

— Би могла да го изхвърлиш — рече тихо Пилар.

— Как бих могла? Ами ако арестуваха някоя от вас заради смъртта на Тони? Как щях да им докажа, че не сте вие? Трябваше да го запазя, за да мога да докажа, че аз съм го убила. Нямаше да му позволя да Нарани нито момчето ми, нито Джеймс. Мислех си, че всичко е свършило. А сега… Сега трябва да кажа на Джеймс и на Линк. Първо на тях. И после на полицията.

Въртележка. Всичко се върти и се повтаря. Някой ден този кръговрат просто трябва да бъде прекъснат, помисли си Софи.