Нора Робъртс - Отрова

Около басейна бяха подредени няколко дивана и салонни столове. Вечерното осветление се смесваше със светлината на залеза, а откъм градината се носеше ухание на цветя, Масите бяха отрупани с различни екзотични плодове и шоколад, бутилки вино и газирана вода, кошници и вази с цветя.

От бронзовата скулптура в стената, изтичаше вода и падаше в басейна, като добавяше ромоленето си към чувствената нежна музика.

— Исках да постигна ефекта на римска баня. Харесва ли ти наистина?

— Прекрасно е. Чувствам се като кралица.

— А когато свършим, ще се чувстваш като богиня. Къде са другите? Не бива да губим ценно време.

— Горе. Сега ще ги доведа.

— Не, ти стой тук, мамо. Мади, налей на мама малко вино. Тази вечер тя няма да вдигне дори малкото си пръстче, за да си вземе шоколад. Аз ще се погрижа за всичко.

— Какво вино предпочиташ? — попита Мади.

— Засега само вода, мила, благодаря. Каква прекрасна вечер! — Пилар отиде до отворената врата и се разсмя. — Масажи и маси на верандата. Това само Софи може да го измисли!

— Никога досега не съм ходила на масаж.

— Ммм, Ще ти хареса.

Докато говореше, Пилар хвърли поглед към градината и прекара ръка по косата на Мади, след което я задържа на рамото й. Това движение накара всичко вътре в момичето да затрепти. Тя се почувства стоплена и закриляна по особен начин и въздъхна.

— Какво не е наред?

— Нищо. — Мади подаде чашата на Пилар. — Всичко е наред. Аз съм готова и очаквам… нещо прекрасно.

— Блъфираш — рече Дейвид, докато пуфтеше с пурата между зъбите си и се опитваше да фиксира Илай.

— Така ли мислиш? Залагай, синко, и сваляй картите си.

— Хайде, татко! — Тео също държеше пура между зъбите си и се чувстваше истински мъж. — Трябва, да имащ здрави гащи!

Дейвид сложи своите чипове върху купчината.

— Плащам. Покажи ги.

— Три малки аса — започна Илай и видя в очите на Дейвид блясък. — Които обаче стоят точно до две красиви дами.

— Кучи син!

— Един шотландец никога не блъфира, когато става дума за пари, синко. — Илай прибра чиповете с широк замах.

— Същият този шотландец ме е скалпирал толкова пъти, че трябва да нося перука, когато сядам да играя покер с него. — Джеймс махна с ръка, в която държеше чаша. — Ще се научиш, няма страшно.

Линк се упъти към вратата, където се почука.

— Някой да не е поръчал стриптийзьорки? Знаех си, момчета, че няма да ме оставите на сухо.

— Това е пицата — отвърна Тео и скочи.

— Още пица? Тео, ти не можеш да погълнеш повече пица!

— Със сигурност мога — отвърна той на баща си през рамо. — Тай каза, че мога.

— Аз пък казвам, че може да е поръчана за мен. Защото той изгълта цялата последна поръчка.

Линк хвърли на Тайлър поглед, изпълнен със съжаление.

— Не можа ли да уредиш някоя стриптийзьорка да донесе лицата?

— Нямаше нито една. Имало конференция на погребалните агенти и всички бяха наети.

— Ясно, позната история. Е, дано поне да е с люти чушлета.

— Господи, Софи, каква прекрасна идея!

— Благодаря ти, лельо Хелън. — Те седяха една до друга, с плътни зелени маски, наложени върху лицата им. — Исках мама да се отпусне и да се почувства добре.

— Това със сигурност ще стане. Виждаш ли там Тереза и Мади, правят си педикюр и спорят?

— Ъхъ — усмихна се Софи. — Не са на едно мнение за името на козметичната серия, която все още дори не сме произвели. Не знам дали е заради Мади или заради идеята, но настроението на баба е доста приповдигнато.

— Радвам се да го чуя. Бях се притеснила много за нея, за всички вас, след последния ни разговор. Идеята на Рене да превърне Тони в невинен герой, а теб да изкара виновна за онази работа с Кардианили… Това направо ме шокира.

Софи се стегна.

— Това беше глупав и грешен ход. Според мен зад всичко стои Де Морни. И това е първата наистина грешна стъпка, която предприема. Значи се е паникьосал.

— Може би. Но ни създаде достатъчно главоболия. — Тя вдигна ръка. — И това е последното, което смятам да кажа по този повод. Тази нощ не е нощ за проблеми. А за прошка. Къде е Пилар?

Няма да мисля за това сега, напомни си Софи. Ще мисля само хубави неща.

— В зала В, по-известна като банята за гости на долния етаж. Пълен масаж на тялото. Трябва да си близо до душовете.

— Супер. Аз съм следващата.

— Шампанско? — попита Мария.

— Мария! — спря я Софи и стана. — Днес няма да сервираш. Ти си гостенка.

— Но лакът ми вече изсъхна! — Тя показа ръцете си. — След малко отивам на педикюр.