Нора Робъртс - Отрова

— Спокойно, госпожо Авано. — Той я хвана за ръката. — Какво ще кажете за едно кафе?

— О, не, не мога. Не мога да преглътна нищо. Не съм спала цяла нощ.

Тя се бе съсредоточила в ролята си и не забеляза неговия бърз поглед към Магуайър.

— Ще поговорим в кафето на участъка. Защо не ми кажете какво ви е разтревожило?

— Да. Аз… Инспектор Магуайър! Добре, че и вие сте тук. Толкова съм объркана. — Рене остави кутията на масата, побутна я към центъра, сякаш колкото може по-далеч от себе си, и седна. — Подреждах някои от вещите на Тони. Документите му. Не бях се наканила досега, защото не можех, нямах сили. Намерих тази кутия на най-горния рафт в неговия кабинет. Представа, нямах какво има в нея. Вече бях открила всички полици, застраховки. — Тя стисна ръцете си. — В неговата кутия за бижута имаше ключ. Спомних си, че съм го виждала и преди, но не знаех за къде е. Оказа се; че е за тази кутия. — Тя я докосна леко. — Отворете я вие, моля ви. Не искам да виждам тези неща отново… — Документи — продължи тя, когато Клермонт отвори кутията и започна да вади листове хартия. — Счетоводни книги, или както там им казват, от онази фалшива сметка, която откриха Джиамбели. Значи Тони е знаел за нея. И затова го убиха. Той е намерил доказателство. Опитал се е да стори нещо. И това му коства живота.

Клермонт погледна сметките и кореспонденцията и подаде листовете на Магуайър.

— Смятате, че съпругът ви е бил убит заради тези документи?

— Да, Да. Точно така. — Този детектив какво, да не би да беше идиот, помисли си Рене. — Страхувам се, че може би съм отчасти отговорна. Страхувам се от това, което може да ми се случи. Знам, че някой ме следи — рече тя почти шепнешком. — Звучи параноично, но съм сигурна. Измъкнах се от апартамента си като крадец, за да дойда тук. Мисля, че са наели някого да ме следи.

— Кой?

— Джиамбели. — Тя посегна и хвана ръката на Клермонт. — Сигурно се чудят дали си спомням, но съвсем ми беше излязло от ума, докато не открих тази кутия. И ако разберат, че знам, ще ме убият.

— Че знаете какво?

— Че Софи уби моя Тони. — Рене покри устата си с ръка и пожертва част от грима си, като пусна няколко сълзи.

— Това е сериозно обвинение. — Магуайър стана да й донесе няколко хартиени кърпички. — Защо мислите така?

Рене преглътна, ръката й очевидно трепереше, когато взе кърпичката.

— Когато намерих тази кутия, си спомних. Беше много отдавна, преди повече от година. Прибирах се вкъщи. Софи беше там. Тя и Тони се караха на горния етаж. Беше бясна, а той се опитваше да я успокои. Дори не разбраха, че съм се прибрала. Отидох в кухнята. Можех да ги чувам оттам, Софи ругаеше, както тя си знае, особено когато е в лошо настроение. Каза, че това не е негова работа. Да не се меси. Не чух какво й отговори Тони, защото гласът му беше тих. — Рене попи сълзите си с кърпичката. — Тони никога не й викаше, нито й повишаваше тон. Той я обожаваше. Но тя… Мразеше го, заради мен. Сметката на Кардианили, тя произнесе това име, но аз не обърнах внимание тогава. Трябвало да остави на мира тази сметка. Ако той направел нещо със счетоводните документа щял скъпо да плати за това. Каза го много ясно: „Ако не оставиш тази работа, Ще те убия.“ Тогава излязох от кухнята, защото се ядосах. Почти в същия момент и тя изфуча по стълбите. Видя ме, каза нещо на италиански и излезе от апартамента. — Рене си пое дъх и тихо въздъхна. — Когато попитах Тони за какво става дума, видях, че целият трепери, че е много разстроен. Но той ме успокои! Каза, че ставало дума за бизнес и че Софи само изпуснала малко пара. Забравих за случката. Софи често изпускаше пара по този начин. Никога не съм мислела, че може да извърши онова, което каза. Но явно го е направила. Тони знаеше, че е свързана с незаконните присвоявания и затова тя го уби.

— Тъй. Ново двайсет. — Магуайър се облегна на стола си, когато останаха сами с Клермонт. — Какво ще кажеш за това?

— Ще кажа, че за някой, който не е спал цяла нощ, изглеждаше прекалено свежа. За човек, който се страхува за живота си и е толкова объркан е доста странно как не е забравила да се облече така, че обувките и чантата й да съответстват на панталона и сакото.

— Ти си истински специалист й света на модата, партньоре. Няма начин да е открила тази кутия току-що. Та тя е обърнала всички чекмеджета и най-забутаното ъгълче от кабинета му още в деня на смъртта му, за да е сигурна, че ще прибере всяка стотинка.

— Магуайър, струва ми се, че вдовицата Авано не ти харесва много.