Нора Робъртс - Отрова

— Той иска да ни унищожи — заговори спокойно Тереза. — Не успя. Нанеси ни много вреди, наистина, причини ни загуби. Но ще си плати за всичко. Днес е бил помолен да освободи мястото си в „Льо Кьор“. Доволна съм, че разговорите, които аз и Илай имахме с някой от членовете на съвета на директорите, и онези, които Дейвид проведе с тях, са допринесли за това. — Тя отпи от виното, оценявайки букета и аромата му. — Казаха ми, че го бил приел спокойно. Ще използвам цялото влияние, което имам, за да се погрижа да не получи работа в нито една от уважаваните винарски компании. Професионално той е унищожен.

— Това не е достатъчно — започна Софи.

— Но може да бъде — поправи я Хелън. — Ако е толкова опасен, колкото казваш, това ще го набута в ъгъла и ще го направи още по-нападателен. Като адвокат и като ваш приятел ви съветвам… моля ви всички, да го оставите, да го забравите.

— Мамо! — Линк поклати глава. — Ти би ли могла?

— Да. — Тази едносрична дума беше изречена твърдо и безапелационно. — За да защитя онова, което значи много повече за мен, бих. И ще го направя. Тереза, дъщеря ти ще се жени. Тя най-после намери щастието си. Пилар преживя немалко бури, вие също. Сега е време да празнувате, да тръгнете напред, а не да мислите за отмъщение, наказание и разплата.

— Ние всички защитаваме онова, което има най-голям смисъл за нас, Хелън. По свой си начин. Слънцето залезе — след кратка пауза рече Тереза. — Тайлър, запали свещите, моля те. Каква хубава вечер. Трябва наистина да й се насладим. Я ми кажи, все още ли твърдиш, че твоето „Пино Ноар“ ще бие моето „Шенин Блан“?

— Абсолютно. — Той обиколи масата, за да запали свещите. — Разбира се, макар че никой няма да спечели, защото нали се сляхме, — Беше застанал начело на масата. Вдигна глава и погледна Тереза право в очите. — Та като заговорих за сливане, трябва да ви кажа, че ще се оженя за Софи.

— По дяволите, Тай! Ти ми обеща!

— Спокойно — рече той толкова естествено, че тя наистина млъкна. — Ти ме помоли за това, но мисля, че не беше особено добра идея.

— О, Софи! — Пилар скочи от масата и се хвърли към дъщеря си.

— Мамо, исках да изчакаме след вашата сватба, за да ви кажем, но тази голяма уста тук не може да пази тайна.

— И това също беше нейна идея — съгласи се Тайлър, като отново обиколи масата. — Тя почти никога не греши, затова й е много трудно да го преглътне, когато сбърка. Аз пък си мислех, че просто напоследък ни липсват добри новини. Ето, заповядай.

Хвана ръката на Софи и я задържа. Извади един пръстен от джоба си и го надяна на пръста й. Беше с един-единствен квадратен диамант.

— Трябва да ти хареса.

— Защо не можеш просто да… Прекрасен е!

— Беше на баба ми. Макмилън на Джиамбели. — Тайлър взе ръката й и я вдигна, за да я целуне. — Джиамбели на Макмилън.

Софи въздъхна.

— Наистина те мразя, когато си прав.

Отмъщението, реши Джери, вкарва по-бързо в леглото двама непознати, отколкото политиката. Не че беше наложително да я вкара в леглото си. Но защо не. Рене беше по-лесна, отколкото си бе представял.

— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем. И да ме изслушаш. — Де Морни посегна и взе ръката й. — Страхувах се, че си повярвала на отвратителните слухове, които Джиамбели разпространяват за мен.

— Не бих повярвала на нито една тяхна дума. — Рене се облегна назад на дивана и се настани удобно. Зад и над омразата й към Джиамбели на дневен ред стоеше един мъж с много пари. Защото нейните бяха почти на свършване. Оказа се, че Тони, дяволите го взели, е бил нечестен с нея. Остави й доста малко, дори вече й се наложи да продаде някои от бижутата си. И ако не хванеше скоро някоя едра риба, щеше да е принудена да започне работа.

— Не казвам, че съм играл суперчестно. Напротив, това ми е работата. Но „Льо Кьор“ през цялото време беше зад мен. Докато нещата не се объркаха.

— Звучи точно както Джиамбели се отнесоха с Тони.

— Така е. — О, значи имаше какво да използва тук. Както и нейната омраза, за да обърне нещата в своя полза. — Донато ми предлагаше вътрешна информация. И аз я вземах. Разбира се, Джиамбели не можаха да преглътнат това. Не можеха да позволят хората да повярват, че са били предадени от свой. И затова набедиха мен. Обвиниха ме, че съм подкупвал, принуждавал и още един Бог знае какво. А аз вземах само онова, което ми се предлагаше. Че кой не би го направил? Да не съм опрял пищов в главите им!

Той спря изведнъж и стисна ръката й.

— Господи, Рене, прости ми. Какви ги говоря. Извинявай.