Нора Робъртс - Отрова

— Добре се справяш.

— Благодаря.

— Въпреки подмятанията.

— Не ми е за пръв път. Свикнах вече. Или поне дотолкова, че ръцете ми да не се изпотяват..Но все още се уча. Понякога се чувствам като в училище, на изпит, но ми е приятно. Все още имам да…

Тя спря да говори, защото видя един мъж на края на масата как започва да се дави. Човекът се хвана за гърлото, завъртя се, пребели очи и се олюля. Когато Пилар затича към него, той се разсмя.

Същият шегобиец, който правеше заядливите си подмятания и в избата, позна го Дейвид. Преди да успее да се намеси обаче, Пилар го изпревари.

— Извинете, господине. — Гласът й беше хладен и спокоен. — Не ви ли харесва виното?

Мъжът отново се изсмя, въпреки че жена му го сръга в ребрата.

— Престани, Бари.

— Е, хайде де! Малко майтап на никого няма да навреди.

— Хуморът често е субективен, нали? — отговори любезно Пилар. — Разбира се, ние в „Джиамбели-Макмилън“ не виждаме никакво забавление, нито удоволствие в трагичната смърт на двама от нашите служители, но високо оценяваме вашите опити да разведрите атмосферата. Може би ще повторите шегичката си с нашето „Мерло“? — Тя даде знак на разливача. — Ще бъде по-достоверно.

— Не, благодаря. — Мъжът се потупа по шкембето. — Аз си падам повече по бирата.

— Така ли? Никога нямаше да се досетя.

— Голяма си драка, Бари. — Съпругата му си взе чантата и се упъти към вратата.

— Но това беше само една малка шегичка! — Като повдигна колана си, мъжът се затътри след нея. — Никой ли не разбира от шеги?

— Така. — Пилар се обърна към останалата част от групата, която или се правеше, че не е забелязала нищо, или пулеше очи. — Сега, след като се насладихме на тази комична сценка, надявам се, че обиколката ви хареса. Готова съм да отговоря на всички ваши въпроси. Моля, ако желаете, можете да посетите нашия сувенирен магазин, където вината се продават на дребно, включително и тези, от които опитахте вече. Ние от Вила Джиамбели се надяваме да ни посетите отново, а също и нашата съдружна фирма винарна „Макмилън“, която се намира само на няколко минути път оттук. Желаем ви buon viaggio 18 18 Не добър път (ит.) — Б.пр. , навсякъде по света.

Дейвид изчака хората да се разпръснат, хвана Пилар за ръката и я дръпна встрани.

— Прибързах, като казах чудесна работа. Не чудесна, направо възхитителна. Браво на теб! Макар че предпочитах да халосам този идиот с бутилката „Мерло“ по главата, вместо да му я предложа.

— О, и аз го направих. Само че мислено. — Пилар си пое дълбоко въздух и се облегна на покритата с лозница стена на старата винарна. — Имам си по един такъв Бари поне два пъти седмично. Когато се държа с тях ледено любезно обикновено има ефект. Много помага и това, че съм член на семейството.

— Не съм идвал преди на твоите обиколки. Не исках да си помислиш че те проверявам. — Той докосна с ръка перлите на врата й. — Вие, госпожо Джиамбели, сте истинско съкровище.

— Знаеш ли какво? Много си прав — съгласи се Пилар, очарована от комплимента. — Искам да кажа, че беше прав, когато ме накара да се заема с тази работа. Това ми дава увереност, че върша нещо важно, значително.

— Не те накарах насила. Фактът, че никой не беше се сетил преди мен, е един от твоите секрети. Ти си бе изработила начин на живот от много време и смяташе, че това ще продължава вечно. Но времената се менят. Аз само отворих вратата, а ти сама влезе през нея.

— Интересно. — Развеселена, Пилар наклони закачливо глава. — Не съм съвсем сигурна, че семейството ми ще се съгласи с теб.

— Иска се доста силен характер да запазиш един брак, който всъщност не съществува само защото приемаш клетвата си сериозно. Сигурно би било по-лесно да се оттеглиш. Знам всичко за тези неща.

— Ти ми вдъхна много кураж.

— Не мисля, но щом искаш да ми бъдеш благодарна, че съм те насочил към тази работа, добре, приемам. Особено — добави той, като я прегърна през раменете, — ако смяташ да ми се отплатиш както подобава за това.

— Ще си помисля. — Тя сплете пръсти с неговите. Все по-лесно й ставаше да флиртува. Така е, никога не е късно човек да научи нещо ново. Пилар се наслаждаваше на усвоените уроци. — Като начало можем да започнем с една вечеря. Открих наблизо страхотна кръчмичка.

— Чудесно. — Но вечерята в кръчмичка си беше среща. Формална, официална, независимо че и двамата се наслаждаваха на компанията на Другия. Тя, осъзна Пилар, искаше нещо друго. Нещо повече.

— Имах предвид да ти сготвя вечеря. За теб и семейството ти.