Нора Робъртс - Публични тайни

Дамата изглеждаше нещастна дори когато се усмихваше. Ема се питаше дали тя ще изчака да останат сами, преди да я набие.

Татко я изкъпа. Спомни си колко смешно изглеждаше лицето му, но ръцете му не я щипеха, нито й влезе сапун в очите. Попита я за синините, но тя му отговори така, както мама я бе предупредила. Често пада, защото е несръчна. Забеляза, че се е ядосал, но не я удари.

Вместо нощница й даде да облече една тениска. Тя се засмя, защото стигаше чак до петите й.

Дамата дойде с него, когато я слагаше в леглото и приседна на ръба усмихнато, докато той разказваше за замъци и принцеси.

Но когато се събуди, си бяха отишли и стаята тънеше в мрак. Страхуваше се, че съществата ще отворят големите си уста и ще я налапат. Очакваше да дойде майка й и да я напляска, защото е в чуждо легло.

Какво е това? Стори й се, че някакъв шепот идва от ъгъла. Плахо отвори очи, притаила дъх. Сенките се раздвижиха и сякаш посегнаха към нея. Ема се сви на кълбо и сподави хълцанията си в Чарли. Ако стане съвсем мъничка, тогава страшните същества няма да я видят и да я изядат. Мама ги беше изпратила, защото бе последвала човека от снимките.

Обхваната от ужас, тя се разтрепери и изпоти. От устата й се изтръгна висок вопъл. После изпълзя от леглото, затича се и падна в коридора. Нещо се счупи.

Просната на пода, вкопчена в кучето, очакваше най-лошото.

Лампите светнаха. Чу гласове и отново се уплаши. Бързо допълзя до стената и замръзна, когато видя парчетата порцелан от счупената ваза.

Ще я бият. Ще я изгонят. Ще я затворят в тъмна стая.

— Ема? — Все още замаян от съня и от цигарата с марихуана, изпушена, преди да се люби с Бев, Брайън тръгна към нея. Сви се готова за удара. — Добре ли си?

— Те я счупиха — каза тя, надявайки се да се спаси.

— Те?

— Страшните същества! Мама ги изпрати да ме вземат.

— О, Ема! — Опря бузата си до нейната.

— Брайън, какво… — Бев се спусна към тях, като завързваше халата си. Видя какво е останало от любимата й дрезденска ваза, въздъхна леко и тръгна към тях, избягвайки парчетата. — Порязала ли се е?

— Не е. По-скоро е уплашена.

— Дай да погледна. — Ръката на момиченцето беше стисната в юмрук. — Ема! — Гласът й беше строг, но не злобен. Ема вдигна предпазливо глава. — Удари ли се?

Все още нащрек, детето посочи коляното си. Върху тениската имаше няколко капки кръв. Бев я повдигна. Показа се дълга, но повърхностна драскотина. Помисли си, че повечето деца биха заплакали. А може би Ема не плачеше, защото драскотината беше нищо в сравнение със синините, които беше видял Брайън. Машинално Бев наведе главата си, за да целуне удареното. Когато видя, че детето зяпна от учудване, сърцето й беше спечелено.

— Всичко е наред, миличко, ще се погрижим за тебе! — Тя я вдигна и нежно я целуна.

— В тъмното се крият страшни същества — прошепна момиченцето.

— Татко ще ги изгони навън. Нали, Бри?

Ирландската му кръв, а може би и наркотикът, го накара да се просълзи при вида на любимата жена, прегърнала детето му.

— Разбира се. Ще ги накълцам на парчета и ще ги изхвърля.

— След това ще е добре да събереш и тези парчета — каза Бев.

Ема прекара нощта, първата от новия си живот, сгушена между баща си и Бев в голямото месингово легло.

Вече девет дни Ема сядаше в нишата на големия еркерен прозорец и гледаше навън. Взираше се към градината с полюшващи се камбанки и кандилки и към дългата алея. И чакаше.

Синините избледняваха, но тя дори не забелязваше. Все още никой в голямата къща не я биеше. Всеки ден приятелите на баща й, които идваха и си отиваха от къщата, й носеха бонбони и кукли.

Всичко това беше много странно за нея. Къпеха я всеки ден, дори когато не беше изцапана и я обличаха в чисти дрехи. Никой не я наричаше „глупаво бебе“, защото се страхувала от тъмното. Всяка нощ лампата с розовия абажур светеше в стаята й. А стените бяха с тапети на розички. Чудовищата едва ли щяха да идват в новата й стая.

Страхуваше се да обикне новия си дом, защото знаеше, че мама скоро ще дойде, за да я отведе.

Бяха ходили с хубавата кола на Бев да пазаруват в един голям приятно ухаещ магазин, където продаваха красиви дрехи. Бев й купи толкова много неща. Момиченцето хареса най-много розовата рокля от органдин с пола на волани. Когато на сватбата на татко и Бев я облякоха в нея, тя се почувства като принцеса. Беше обута с черни лачени обувки с каишки и бели чорапогащи. И никой не й се скара, когато изцапа коленете си.