Нора Робъртс - Публични тайни

— Брайън. Не те чух. — Обърна се, надигна се и застина. — Ах! — Тя пребледня и се втренчи в детето. Съвзе се бързо, изправи се и даде знак на декораторите, които спореха над мострите. — Двамата с Брайън ще помислим още малко. Ще ви се обадя към края на седмицата.

Избута ги любезно навън. Когато затвори вратата след тях, пое дълбоко дъх, като сложи ръка на корема си.

— Това е Ема.

— Здравей, Ема. — Бев се усмихна пресилено.

— ’давей. — Детето засрамено зарови лицето си в рамото му.

— Ема, искаш ли да погледаш телевизия? — Брайън я потупа успокоително. Когато детето сви рамене, той продължи да говори с престорена веселост. — Има един голям, хубав телевизор в онази стая. С Чарли можете да седнете на дивана.

— Пишка ми се — прошепна Ема.

— О, добре…

Бев отмести бретона от очите си. Ако не й беше толкова тъжно, навярно щеше да се засмее.

— Ще я заведа.

Но момиченцето се вкопчи по-здраво в Брайън.

— Още не е свикнала с теб. — Когато влезе в тоалетната, хвърли към Бев безпомощен поглед и затвори вратата. — Ти… — Гласът му пресекна, когато Ема свали гащичките си и седна.

— Няма да си намокря гащите — заяви тя. — Мама казва, че само глупавите и лоши момичета го правят.

— Ти си голямо момиче — отвърна той, сподавяйки нов изблик на гняв. — Много хубаво и умно.

Тя вдигна сама гащичките си и се обърна към баща си.

— Ти ще гледаш ли телевизия?

— След малко. Трябва да поговоря с Бев. Тя е много добра — добави той, като я повдигна до мивката. — Живеем заедно.

Ема си поигра с водата.

— А бие ли?

— Не. — Брайън я прегърна. — Обещавам, че никой няма да те бие вече.

Разкъсван от противоречиви чувства, я заведе в хола с удобен диван и голям телевизор. Включи го, избра някаква детска програма и каза:

— Скоро ще се върна.

Проследи го с поглед, докато излезе и се успокои, щом видя, че оставя вратата отворена.

— Може би е по-добре да влезем тук. — Бев посочи към салона. Седна отново на пода и започна да рови из мострите. — Изглежда, че Джейн не е лъгала.

— Детето е от мен.

— Вижда се, Бри. Толкова много прилича на теб, че изтръпвам. — Почувства, че не може да сдържи сълзите си и се мразеше за това.

— О, Господи, Бев!

— Не, недей — спря го тя, когато той понечи да я прегърне.

— Трябва ми една минута. Все пак това е шок за мен.

— И за мен също. — запали цигара и дръпна дълбоко. — Ти знаеш защо скъсах с Джейн.

— Каза ми, че си се чувствал като че ли ще те изяде жив.

— Тя беше неуравновесена. Дори когото бяхме деца тя не беше с всичкия си.

Бев нямаше сили да го погледне. Напомни си, че е настоявала той да се види с Джейн отново, за да установи истината за детето. Скръстила ръце в скута си, тя се взираше в мраморната камина.

— Познаваш я отдавна.

— Беше първото момиче, с което спах. Едва навършил тринадесет. — Уморено потърка очи, опитвайки се да прогони неприятните спомени. — Когато се напиеше, баща ми изпадаше в страшна ярост. Аз се криех в мазето. Един ден Джейн беше там, като че ли ме чакаше. Преди да се усетя, тя беше отгоре ми.

— Не влизай в подробности, Бри.

— Искам да знаеш. — Дръпна от цигарата и бавно изпусна дима. — Изглежда, че двамата с Джейн имаме еднаква съдба. В дома й непрекъснато се вдигаха скандали. Парите никога не стигаха. И когато започнах да се интересувам от музика, престанах да й обръщам внимание. Тя се побърка. Непрекъснато ме заплашваше, че ще се самоубие. Започнах да я отбягвам. Малко след като сформирахме групата, по времето, когато работехме толкова усилено, за да успеем, тя се появи отново. Предполагам, че продължих връзката си с нея по инерция. Най, вече, защото бях глупак.

Бев подсмъркна и се усмихна.

— Все още си такъв.

— Да. Ние живяхме заедно почти година. Накрая започна да се държи безобразно. Създаваше интриги между мен и момчетата. Идваше по време на репетициите, правеше сцени. Дори в клуба се нахвърли върху момиче от публиката. След безобразията плачеше и се молеше да й простя. Положението ставаше нетърпимо. Когато скъсах с нея, ме заплаши, че ще се самоубие. Тъкмо се бяхме хванали с Пит и направихме турне във Франция и Германия. Той подготвяше първия ни договор за плоча. Напуснахме Лондон и я забравих. Не подозирах, че е бременна, Бев. Не бях се сещал за Джейн повече от три години. Ако можех да се върна назад… — Той млъкна, мислейки за детето в съседната стая, С кривото зъбче и трапчинката. — Не знам какво бих направил.

Бев обхвана коленете си. Тя беше практична жена от добро семейство. Все още й беше трудно да разбере бедността и болката, въпреки че точно това я бе привлякло към Брайън.