Нора Робъртс - Публични тайни

Без него не можеше да отминава с безразличие вестникарските истории. Затова сега рядко излизаше от къщи. За по-малко от две седмици мечтаният дом с уютни стаи и слънчеви прозорци се превърна в затвор. Затвор, който споделяше с детето му.

Но тя знаеше задълженията си и ги изпълняваше.

— Ема. — Бев се постара да се усмихна весело, когато детето се обърна. — Хайде да закусим.

Момиченцето се бе научило бързо да разпознава и да не се доверява на фалшивите усмивки.

— Не съм гладна — отвърна тя и прегърна по-здраво Чарли.

— И аз не съм. — Щом и двете бяха затворени в този дом, биха могли поне да си говорят. — Неприятно е да пием чай при този непрекъснат шум. — Приседна до Ема. — Чудесно място. Не мислиш ли, че трябва да засадя повече рози?

Детето сви рамене.

— Когато бях малка, имахме чудесна градина — продължи Бев отчаяно. — През лятото излизах навън с книга и слушах жуженето на пчелите. Понякога въобще не четях, просто мечтаех. Чудно, но когато за пръв път чух гласа на Брайън, бях в градината.

— Той у вас ли живееше?

„Най-после ми обърна внимание — помисли си тя. — Само защото споменах името на Брайън.“

— Не. Чух го по радиото. Беше първата му малка плоча „Земя на сенките“. Той пееше: „В полунощ, когато сенките обгърнат луната…“ — Бев затананика песента и спря, когато Ема я подхвана с ясен, изненадващо силен глас.

„А земята е топла и спокойна, аз те чакам с притаен дъх.“

— Да, точно тази. — Импулсивно протегна ръка и разроши косата й. — Струваше ми се, че пее само за мен. Сигурно всяко момиче си мисли така.

За момент Ема замълча. Спомни си как майка й непрекъснато слушаше същата плоча, пиеше и ридаеше, докато песента отекваше в стаята.

— Заради песента ли го хареса?

— Да. Но след като се запознахме, се влюбих в него.

— Защо замина?

— Заради музиката, работата… — Погледна надолу и видя как големите очи на момиченцето се напълниха със сълзи. Ето нещо, по което си приличаха. — О, Ема и на мен ми липсва, но след няколко седмици ще си бъде вкъщи!

— Ами, ако не се върне?

Странно, но и Бев се будеше понякога посред нощ със същия страх.

— Разбира се, че ще се върне. Баща ти е музикант и има нужда от публика, която да го слуша и да го вдъхновява. Често ще отсъства, но винаги ще се връща при нас, защото ни обича. — Взе ръката на Ема, но повече за собствено успокоение. — И има още нещо. Знаеш ли откъде идват бебетата?

— Мъжете ги напъхват в жените, но след това не ги искат.

Бев изруга тихо. В този момент с удоволствие би удушила Джейн. За разлика от майка си тя смяташе, че по тези въпроси на децата трябва да се казва истината.

— Когато мъж и жена се обичат, правят бебетата и в повечето случаи, и двамата ги желаят силно. Моето бебе е тук. — Тя притисна ръката на Ема към корема си. — Бебето на баща ти. Когато се роди, то ще бъде твое братче или сестриче.

След известно колебание момиченцето плъзна ръката си по корема на Бев. Не можеше да разбере как може да има бебе в него. Мисис Пъркинс, която живееше срещу тях, имаше огромен подут корем, преди да дойде малкият Доналд.

— Къде е то?

— Вътре. Сега е съвсем мъничко. Още шест месеца ще трябва да расте, преди да се роди.

— Дали ще ме хареса?

— Сигурно. Брайън ще бъде негов татко, както е и твой.

Очарована, Ема започна да гали корема й, точно както галеше Чарли.

— Ще се грижа много за бебето. Няма да позволя да го удрят.

— Не. Няма. — С въздишка прегърна раменете й и погледна към живия плет. Този път детето не се отдръпна, а стоеше като хипнотизирано, с ръка върху корема й.

— Малко ме е страх да стана мама, Ема. Може би ще трябва да се упражня с теб. — С дълбока въздишка тя се изправи и протегна ръка на момиченцето.

— Ще започнем още сега. Хайде да се качим горе. Ще ти облека хубавата розова рокля и ще пием чай навън. По дяволите, репортерите, по дяволите, любопитните глупаци! Ще бъдем най-красивите дами в Лондон и ще пием чай в „Риц“!

Детето за пръв път усети майчинска ласка. През следващите дни те пазаруваха в „Хародс“, разхождаха се в Грийн Парк и обядваха в „Савой“. Бев не обръщаше внимание на фотографите, които ги снимаха. Когато откри слабостта на Ема към красивите рокли и ярките цветове, тя започна да й купува с удоволствие. За две седмици гардеробът на момиченцето, дошло само с роклята на гърба си, пращеше от дрехи.

Самотата се завръщаше нощем, когато всяка от тях лежеше и жадуваше за един и същи човек.

Желанията на Ема бяха по-простички. Искаше Брайън да е се върне, защото с него й беше добре. Още не знаеше, че любовта може да носи и страдания.