Нора Робъртс - Далеч на север

— Стивън Уайз, синът на Лара и Джо, братовчед му Скот °т Талкийтна и един от съучениците им от колежа. Джо и Лара мислели, че Стивън и Скот са в „Принц Уилям“ за зимната ваканция. Родителите на Скот — също. Лара и майката на Скот се свързали снощи по радиото, за да си побъбрят, и се оказало, че някои от нещата, които момчетата им казали, не се връзват. Заподозрели нещо и Лара се опитала да телефонира на Стивън в колежа. Така разбрала, че не се е връщал, нито пък Скот.

— Къде е колежът, Хоп?

— В Анкъридж. — Тя прокара ръка по лицето си.

— Тогава трябва да уведомят тамошната полиция.

— Не. Лара открила приятелката на Стивън. Тези идиотчета решили да направят зимно изкачване по южния склон на Безименната.

— Какво е Безименната?

— Шибана планина, Игнейшъс. — В очите й се четеше страх. — Огромна проклета планина. Няма ги от шест дни. Лара направо е откачила.

Нейт отиде в кабинета си и отвори картата.

— Покажи ми планината.

— Ето. — Тя заби пръст в картата. — Любима е на местните, а много алпинисти от други места я използват за забавление или тренировка преди изкачването на Денали. Но да се опитваш да я изкачиш през януари е пълна глупост, особено ако става дума за три неопитни момчета. Трябва да се обадим на спасителните служби. И да пуснем самолети във въздуха, веднага щом се съмне.

— Значи имаме три часа. Ще се свържа със спасителната служба. Вземи една радиостанция и повикай Ото, Питър и Пийч тук. После искам да знам кои са другите пилоти, освен Мег, в района.

Той прегледа телефонните номера, които Пийч четливо му беше написала.

— Какви са шансовете да са още живи?

С радиостанция в ръка, Хоп тежко се отпусна на стола.

— Трябва да стане чудо, за да се спасят.

Пет минути след като й се обадиха, Мег беше облечена и товареше самолета. Беше изкушена да не отговори на радиоповикването от полицейския участък в Лунаси, но реши, че може да има нови сведения за изчезналите катерачи.

— Тук КУНА. Край.

— Идвам с теб. Вземи ме от реката като идваш. Край.

Докато пъхаше допълнителни лекарства в чантата си, тя почувства, че я обхваща раздразнение.

— Не ми трябва помощник-пилот, Бърк. И нямам време да ти показвам забележителностите. Ще се свържа с теб, когато ги открия. Край.

— Идвам с теб. Тези момчета заслужават още чифт очи, а моите са добри. Ще бъда готов, когато пристигнеш. Край на връзката.

— По дяволите! Мразя героите.

Тя нарами раницата и следвана от кучетата, излезе навън. Взе останалата част от багажа и като запали фенерче, тръгна със снегоходките надолу към езерото.

След като бурята беше спряла, беше излитала два пъти и поблагодари на Бога, че няма да й отнеме цял час, за да изрови самолета си. Не мислеше дали момичетата са живи или мъртви в планината. Просто си вършеше работата.

Свали покривалата от крилата и ги сгъна. Беше трудоемко, но не колкото да стържеш леда от непокрити криле. След като пресуши водните филтри на резервоарите, тя се качи да провери на око нивото на бензина и доля гориво.

След това обиколи самолета и огледа задкрилките, опашката, всяка част на самолета, която се движеше, за да се увери, че всичко е наред.

Знаеше, че много хора са умрели заради някой разхлабен болт.

После подреди багажа и се качи в кабината.

Натисна стартера и включи двигателя. Витлото се завъртя, отначало бавно, после моторът изпусна облак дим. Докато загряваше, тя погледна уредите.

С тяхна помощ контролираше всичко, което можеше да се контролира.

Зората още не беше се показала, когато отпусна спирачките.

Пусна задкрилките, за да се подготви за излитане, дръпна лоста и погледна навън, за да се убеди, че елероните се движат и стабилизаторите реагират. Доволна, се изправи на седалката.

Целуна пръсти и докосна с тях прикрепената с магнит снимка на Бъди Холи върху контролното табло. И разтвори дроселите.

Още не беше решила дали да мине през Лунаси. Докато обикаляше езерото, за да набере скорост за излитането, размисляше.

Може би трябваше да го направи, а може би не.

Самолетът се издигна във въздуха точно когато на изток просветляваше. После носът му рязко се насочи към Лунаси.

Беше там, където й бе казал. Стоеше на ръба на леда, на фона на заснежената планина. На гърба си имаше раница, Можеше само да се надява, че някой е посъветвал чичако какво да си носи в такъв случай. Видя, че Хоп е с него, и стомахът й се сви, когато разпозна в другите фигури Джон Лара.

Това я принуди да се замисли какво ли е станало. За телта, които беше превозвала преди. И за онези, които може би щеше да превозва днес.