Нора Робъртс - Далеч на север

Хари и Деб играеха джин-руми на масичка пред консервените кутии, а Сесил се беше сгушила в кошчето си.

— Ужасна буря! — извика Хари.

— Направо ад.

Нейт отметна качулката на парката си и се наведе да погали набързо кученцето. Беше останал без дъх и се чудеше как още е жив.

— Трябват ми провизии. Ще стоя в участъка, докато бурята свърши.

Очите на Деб проблеснаха.

— Да не би да има някакъв проблем в „Хижата“?

— Не. — Той свали ръкавиците си и започна да подбира основните продукти, които щяха да му помогнат да задържи душата и тялото си заедно. — Някой трябва да стои на радиото, а и имаме двама гости.

— Чух, че Майк Пияницата вързал кънките. Джин.

— Джин? По дяволите, Хари.

— И то здраво — съгласи се Нейт, слагайки хляб, консерви и чипс на тезгяха. — Мотаеше се наоколо, пеейки песни на Боб Сигар. Екипът по разчистването го забелязал и го доведе, когато паднал по лице по средата на проклетата улица. — Нейт взе шест коли. — Ако не го бяха видели, щяхме да го намерим през април, мъртъв като Елвис.

— Ей сега ще ти ги запиша, шерифе. — Хари извади книгата и отбеляза покупките. — Освен това не съм убеден, че Елвис е мъртъв. Това ще ви стигне ли?

— Ще трябва. Да го занеса дотам, ще си е цяло приключение.

— Защо не пийнете малко кафе? — Деб вече ставаше. — Ще ви направя и сандвич.

Нейт я погледна с удивление. Обикновено хората не се отнасяха така с полицаите.

— Благодаря, но трябва да се връщам. Ако имате нужда от нещо, изстреляйте ракета.

Той сложи ръкавиците и качулката си, после вдигна чантата с припасите.

Навън не беше по-приятно, отколкото преди пет минути. Почувства как зъбите и ноктите го сграбчиха, докато използваше въжето и инстинктите си, за да стигне до участъка.

Беше оставил всички светлини включени, за да се ориентира.

Чуваше приглушения рев на снегорина на Бинг и се надяваше, че не кара към него и няма да го прегази — случайно или нарочно. Звярът, както беше започнал да нарича бурята, правеше всичко възможно, за да се подиграе с усилията на екипите по почистването, но от работата им имаше резултат.

Вместо да плува през снега, той все пак газеше през него.

Чу изстрели. Три бързи изстрела. Спря и се ослуша, за да определи посоката, от която бяха дошли, после поклати глава и продължи да крачи. Искрено се надяваше, че никой не лежи прострелян в снега, защото не можеше да направи нищо, за да му помогне.

Беше на около три метра от участъка и се съсредоточи върху светлината, предвкусвайки удоволствието от топлината вътре, когато снегоринът на Бинг изскочи от виелицата.

Сърцето му спря. Чу как ревът се засилва и кръвта му сякаш се смръзна. Снегоринът изглеждаше огромен като лавина, която се търкаляше към него.

Спря на косъм от върховете на ботушите му.

Бинг се наведе през прозореца. Със замръзналата си брада приличаше на смахнат Дядо Коледа.

— На разходка, а?

— Да. Не мога да се наситя на това временце. Чу ли изстрелите.

— Да. И какво?

— Нищо. Трябва да си починеш. Вътре е топло. Можем да си направим сандвичи.

— Защо си затворил Мани? Тим Бауър обикаля със скапания си снегомобил по улиците като някакъв див тийнейджър при всеки удобен случай. На всички им е писнало.

Тъй като замръзваше, Нейт реши да пропусне частта за у унищожаването на частна собственост и небрежното шофиране.

— Тим Бауър бил в скапания си снегомобил, когато Мани го блъснал.

— Доста бързо се е измъкнал, нали?

Въпреки всичко Нейт осъзна, че се усмихва.

— Скочил с главата напред в една пряспа. Кльощавия Джим го видял. Каза, че май направил задно салто.

Бинг изсумтя, прибра главата си и подкара снегорина.

Вътре Нейт направи сандвичи, занесе един на недоволния Манн и провери как е Майк Пияницата.

Реши да изяде своя пред радиото. Обичаше да слуша гласа на Мег, усещаше странна еротична връзка. Отдавна нямаше с кого да споделя как е минал денят му, отдавна нямаше човек, с когото да му се иска да говори. Разговорът с нея беше подправка към простия му обяд, утеха в самотата.

— Тим е блъскал този снегомобил повече пъти, отколкото си спомням — каза тя, след като й разказа за последния му подвиг. — Мани е направил услуга на всички. Край.

— Може би. Мисля, че ще убедя Тим да не повдига обвинения, ако Мани си плати. Ще дойдеш ли в града, когато всичко това свърши? Край.

— Не ме бива по плановете. Край.

— Скоро ще прожектират филм. Надявах се да опитам от пуканките ти. Край.

— Възможно е. Когато бурята утихне, ще имам няколко полета. Но обичам да ходя на кино. Край.