Нора Робъртс - Опасна тайна

— Може би — не беше точно, което си мислеше, ала отиде и седна зад волана. Видя, че съседната седалка бе обърната напред и на пода имаше нещо розово и лепкаво. Сигурно дъвка. Пъхна ключа и го завъртя. Моторът запали и заръмжа, според него съвсем прилично. Но Кейти явно мислеше другояче.

Продължи да бърника нещо.

— Звучи добре — рече Трент.

— Не, прескача.

— Как успяваш да чуеш нещо при този шум?

— А ти как не го чуваш? Е, сега е по-добре — промърмори тя. — Много по-добре.

Учуден, той излезе и се надвеси над рамото й.

— Какво правиш?

— Върша си работата — размърда се раздразнено, сякаш я сърбеше между плешките. — Би ли се отместил, моля?

— Просто ми е любопитно — без да мисли, Трент постави ръка на гърба й и я плъзна надолу. Кейти трепна нервно и изруга като моряк.

— Дай да видя — взе ръката й, докато тя се опитваше да се дръпне.

— Нищо ми няма. Пусни ме, чуваш ли? Ако не ми се пречкаше, нямаше да се ударя.

— Стига си се дърпала и ми дай да видя. — Той я хвана здраво за китката и разгледа одраните кокалчета на пръстите. Под греста избиваше кръв, видът, на която го накара да се почувства виновен. — Трябва да направиш нещо.

— Само драскотина — „О, Боже, защо не си махне ръката от моята!“ — Това, което трябва да направя, е да си свърша работата.

— Не ставай глупава. Къде е аптечката?

— В банята. Мога и сама.

Без да й обръща внимание, Трент се отправи към офиса, като я поведе със себе си.

— Трябваше само да ми оставиш ключовете.

— Нали аз съм виновен, че нарани ръката си. Значи нося отговорност.

— Искам да спреш да ме влачиш след себе си.

— Тогава върви с мен — той отвори вратата на малката баня, облицована с бели плочки. Без да обръща внимание на протестите й, пусна водата и сложи ръката й под струята. Размерите на банята ги принуждаваха да стоят съвсем близо един до друг. Трент взе сапун и много нежно започна да мие ръката й.

— Раната не е дълбока.

— Нали ти казах, само драскотина.

— Може да се инфектира.

— Добре, докторе!

Като потисна резкия си отговор, той я погледна. Изглеждаше така сладка, с изцапания нос и нацупена муцунка като петгодишно хлапе.

— Извинявай — рече, без да се усети Трент и видя как ядът в очите й се стопи.

— Грешката не беше твоя — тя отвори шкафчето над мивката, където бе аптечката, само и само да спре да се разтапя под погледа му. — Мога и сама, наистина.

— Ще завърша това, което съм започнал — Трент взе чантичката от ръцете й и намери антисептичната паста. — Сигурно ще ти запари.

— Вече ми пари — Кейти издаде лек стон, докато той мажеше раната. Машинално се наведе, за да духне на пръстите си, докато в същото време той направи същото. Главите им леко се чукнаха. Със свободната си ръка Кейти потърка удареното място и рече през смях. — Не сме много в синхрон.

— Така изглежда — без да откъсва очи от нея, Трент задуха пръстите й. В тези удивителни зелени очи май нещо проблясва, забеляза той. Страх, изненада, удоволствие, не знаеше. Не беше сигурен. Ала беше готов да заложи половината от състоянието си, че Кейти Калхун бе в пълно неведение относно романтичните кроежи на леля си.

Вдигна ръката й към устните си, просто така, да пробва, и видя объркване в потъмнелите й очи. Ръката й омекна в неговата. Устните й се отвориха, но нито звук не излезе от тях.

— Мисля, че ако ги целуна, ще ти мине — отбеляза Трент и ги целуна. Знаеше, че го направи, за да не целуне устните й.

— Аз мисля… По-добре ще е, ако… — господи, тук е толкова тясно, помисли си объркано Кейти. И ставаше все по-тясно. — Сигурна съм, че всичко е наред.

— Трябва да се превържат.

— О, не…

— Иначе ще ги замърсиш — като се забавляваше на объркването й, взе бинт и започна да я превързва.

Смятайки, че ще увеличи разстоянието помежду им, Кейти се завъртя. Трент я последва, като че танцуваха, и сега стояха лице в лице, един до друг. Той леко помръдна, нямаше място за друго движение, и гърбът му опря в стената.

— Боли ли?

Тя поклати глава. Не я болеше. Беше луда, мина й през ума. Сигурно беше луда, щом сърцето й биеше като парен чук, защото някакъв мъж превързваше с бинт одрасканите й пръсти.

— Кейти, може ли да те питам нещо лично?

— Ами… — тя повдигна рамене и преглътна шумно.

— Какво точно ще правиш на колата ми?

Кейти видя смеха в очите му и също се усмихна.

— Ще ти струва четиридесет и седем и петдесет.

— А! — бяха така близо един до друг, както предната нощ, когато се караха. Ала сега беше много по-приятно. — А ще напълниш ли радиатора ми?