Нора Робъртс - Опасна тайна

— Каквото и да покажат звездите, продължавам да настоявам за първото — Кейти заобиколи масата и целуна сестра си по бузата. — Благодаря ти. Трябва да вървя.

— Слушай! Той има хубави очи. Особено когато се усмихва.

Трент не бе особено весел, когато все пак успя късно следобед да се измъкне от Замъка. Леля Коко настояваше да му покаже всичко. Всяко влажно и прашно местенце от къщата, а после му отне цели два часа със стари семейни снимки и албуми.

Беше му забавно да гледа бебешките снимки на Кейти, да проследи, благодарение на обектива на фотоапарата, израстването й от хлапе до жена. Тя бе невероятно сладка със смешните си миши опашчици и изпадали предни зъби.

През втория час в главата му зазвъня предупредителен звънец. Коко бе започнала съвсем неуловимо да го омотава с приказките си за сватби, деца, поколение. Едва тогава Трентън осъзна, че зад влажните, ласкави очи на лелята се крие остър, пресметлив ум.

Тя не се опитваше да продаде къщата, а да му пробута някоя от племенниците си. И явно Кейти бе на първа позиция, а той бе избран като най-перспективния играч в търга.

Е, жените от рода Калхун се бяха оказали в трудно положение. Щеше да се наложи да потърсят някъде другаде пазар за женихи, за да открият подходящия кандидат, Бог да му е на помощ!

А той, Сейнт Джеймс, щеше да получи къщата, закани се на ум Трент. Без каквито й да е брачни вериги или булчински воали.

Запали рязко колата и тръгна към селището, разядосан, но не бесен. Когато се хвана, че си говори сам обаче, реши че му трябва една по-дълга и успокоителна разходка. Може би до Националния парк Акадия, където Лайла работеше като специалист по биология. Разделяй и владей, каза си Трентън. Щеше да потърси всяка една от тях на работното й място и да раздрънка красивите вериги, които плетяха за него.

Лайла изглеждаше възприемчива. Всъщност сигурно всяка от тях бе, с изключение на Кейти. Аманда изглеждаше разумна. За Сузана бе сигурен, че е умерена.

Ала какво не бе наред със сестра номер четири?

Изведнъж осъзна, че бе подминал градината на Сузана и хотел „Бей Уотч“, където работеше Аманда. Караше право към сервиза на Кейти.

Точно така. Трябваше да започне с нея, най-бодливия трън. А когато си тръгнеше, тя повече нямаше да си прави никакви илюзии, че може да го вкара в мрежите на брака.

Ханк точно се качваше в камиона за пътна помощ, когато Трент спря и излезе от БМВ-то.

— Здрасти — младежът докосна шапка с два пръста. — Шефът е вътре. Бори се с една нагъната броня. Същински акордеон.

— Поздравления.

— Трябва ни нова каросерия. Сега, като почне сезонът, работата ще ни затрупа — Ханк тръшна вратата и подаде глава през прозореца, за да продължи разговора.

Кой знае защо, Трент изведнъж си даде сметка, че момчето е младо, около двадесетте, с широко, открито лице, силен източен акцент и буйна коса с цвят на слама, която стърчеше на всички страни.

— Отдавна ли работиш за Кейти?

— Откакто купи сервиза от стария Пит. Има-няма три години. Тъй, де, три години. Не искаше да ме вземе, докато не завърша гимназия. Много е странна.

— Така ли?

— Ами да, като й влезе някоя муха в главата, няма спасение — той кимна към сервиза. — Много е крива днес. Да не й се мяркаш пред очите.

— Това нещо необикновено ли е?

Ханк се изхили и пусна радиото по-силно.

— Само лае, без да хапе. Щото съм я виждал и да хапе. Един-два пъти.

— Ясно.

Когато Трент влезе в сервиза, Кейти се бе завряла до кръста под капака на един „седан“, стар модел. Радиото пак гърмеше, но този път тя поклащаше бедрата си в такт с музиката.

— Ако само… — изви глава и зърна вратовръзката му. Днес беше морскосиня. Нямаше нужда да вижда лицето на притежателя й. Беше сигурна кой е. — Какво искаш?

— Нали се разбрахме, че ще смениш маслото.

— А-а-а! — Кейти размени мястото на свещите. Явно беше ги объркала в смущението си като го видя. — Добре, остави колата отвън и ключовете на седалката. Ще я оправя. До шест ще е готова.

— Винаги ли работиш така небрежно?

— Да.

— Ако нямаш нищо против, ще си задържа ключовете и ще ти ги дам, когато си по-малко разсеяна.

— Както искаш — изминаха две минути на оглушителна тишина, нарушавана единствено от предупрежденията по радиото за предстоящата буря. — Виж какво, ако смяташ да висиш тук, защо не вземеш да направиш нещо полезно? Влез и я запали.

— Кого да запаля?

— Колата, кого. Знаеш как, предполагам. Завърташ ключа, натискаш газта. Ще се оправиш ли?