Нора Робъртс - Скрити тайни

— В някои отношения е наистина много добре. Бях се затворила в себе си, защото така бе по-безопасно. А после се появи ти. — Меган постави ръка на бузата му. — Толкова се страхувах от това, което чувствах към теб. Ала това е вече минало. Обичам те, Натаниъл. Няма значение дали е съдба, или магия, съвпадение или просто късмет. Радвам се, че те открих. — Тя вдигна лице към неговото и се отдаде с наслада на целувката, на мириса на море и на обещанията на ръцете му. — Нямам нужда нито от документи за пенсия, нито от застраховка живот, Натаниъл, — прошепна Меган. — Не че ти нямаш нужда. За теб това е много важно… Престани да се смееш.

— Луд съм по теб. — Все още засмян, той я пое на ръце и я завъртя в кръг.

— Тази твоя лудост ще ни прекатури от скалата. — Тя си пое лъх и се притисна към него.

— Не и тази вечер. Тази вечер не може нищо да ни се случи. Не усещаш ли? Сега ние сме магията. — Отново я пусна, но я задържа притисната, така че дори вятърът не можеше да се промуши помежду им. — Обичам те, Мег, ала не мога да падна на колене.

Тя притихна.

— Натаниъл, мисля, че не…

— Добре. Недей да мислиш. Само слушай. Плавал съм по целия свят, обиколил съм го неведнъж и за десет години видях повече, отколкото някои хора ще видят през целия си живот. Но се върнах вкъщи, за да намеря теб. Не казвай нищо — прошепна той. — Седни. — Поведе я към скалата и седна до нея. — Има още нещо за теб, не са само документите. Те бяха, за да те размекнат. Погледни — каза Нейт и извади кутийка от джоба си. — След това ми кажи, че не е било писано да стане така.

С треперещи пръсти Меган отвори кутийката. Възкликна и вдигна очи към неговите.

— Перла — прошепна тя.

— Щях да купя традиционния диамант. Нещо истинско. Ала щом видях това, го познах. — Извади го от кутийката. — Съвпадение ли е?

— Не знам. Кога го купи?

— Миналата седмица. Още първия път, когато те видях, исках да те доведе тук, на това място. При луната и звездите. — Той погледна пръстена. Перлата бе заобиколена от малки диаманти. — Луната и звездите — каза той и пое ръцете й. — Това исках да ти подаря, Меган.

— Натаниъл… — Опита се да си каже, че всичко бе прекалено бързо, прекалено глупаво, но мисълта избяга. — Прекрасен е.

— Той е бил предопределен. — Докосна устните й със своите. — Както и на нас ни е било писано да сме заедно. Ожени се за мен, Меган. Започни нов живот с мен. Нека бъда баща на Кевин и да имаме и други деца с теб. Нека остарея с теб.

Тя не можеше да намери логика, нито пък да измисли причини, поради които да иска да чакат. Отговори със сърцето си.

— Да. Да на всичко, което каза. — Разсмя се и го прегърна. — О, Натаниъл. Да, да, да…

Той затвори очи от облекчение и радост.

— Сигурна ли си, че не искаш да категоризираш това?

— Сигурна съм. Съвсем сигурна. — Отдръпна се и му подаде ръка. — Моля те. Искам си луната и звездите. Искам и теб.

Нейт плъзна пръстена на ръката й.

— Имаш ме, сладурче.

Когато я привлече отново, му се стори, че чува тиха въздишка, много наподобяваща въздишката на жена.

— Мамо! Тук сме!

Меган вдигна поглед от бюрото си, тъкмо когато Кевин влетя в кабинета. Вдигна едната си вежда, когато забеляза сакото, което бе облякъл.

— Боже, Боже, колко си хубав!

— Нали каза, че трябва да се облека, защото било тържество по случай рождения ден на леля Колийн. Нали изглеждам добре? — Той протегна вратле. — Татко ми показа как да си вържа сам вратовръзката.

— Справил си се отлично. — Тя се въздържа да приглади и затегне възела. — Как беше бизнеса с разходките днес?

— Страхотно. Спокойно море и освежаващ бриз. Видяхме първия кит ляво на борд.

— Боже, колко обичам тези морски термини. — Меган го целуна по носа.

— Ако не трябваше да ходя на училище, щях да работя всеки ден с татко и Холт, не само в събота.

— А ако не ходиш на училище, няма да знаеш много повече, отколкото сега. Съботите са ти достатъчни. — Тя го подръпна за косата. — Така е, приятелю.

Кевин си знаеше, че ще стане така. Не че имаше нещо против училището. Все пак бе цяла една година по-напред от Алекс. Усмихна се широко на майка си.

— Всички са тук. Кога ще се появят новите бебета?

— М-м-м… — Сестрите Калхун бяха бременни в различни месеци и това бе доста интересен въпрос. — Бих казала, че ще се започне следващия месец и така ще бъде чак до Нова година.

Той прокара пръст по ръба на бюрото й.

— А коя според теб ще бъде първа? Кейкей или Сузана?

— Защо? — Меган вдигна очи от счетоводната книга и присви очи. — Кевин, да не би да си правил залози за кое ще бъде следващото бебе?