Нора Робъртс - Скрити тайни

Грабна Доги от задната седалка и получи съчувствено близване по лицето.

— Искаш ли да се напием? — попита Нейт гърчещата се космата топка. — Не, прав си, това е лошо. — Влезе в офиса, пусна кучето на земята и се зачуди какво да предприеме.

Работата, реши той, бе по-добрият избор пред бутилката.

Зае се с мотор, оставен за поправка, докато не чу позната сирена. Това сигурно бе Холт, който връщаше последните за деня туристи от обиколка.

Все още кисел. Натаниъл тръгна по кея, за да върже въжетата.

— По празниците има доста туристи — отбеляза Холт, когато корабът бе завързан. — Днес беше добре.

— Да. — Натаниъл се намръщи към скупчилите се на палубата летовници. — Мразя тълпите.

Холт повдигна едната си вежда.

— Нали ти измисли специалната промоция за Четвърти юли, за да привлечем повече хора?

— Имаме нужда от пари. — Натаниъл затрополи по кея към офиса. — Това обаче не значи, че ми е приятно.

— Кой те е напушил така?

— Никой. — Натаниъл извади пура и я запали. — Просто не съм свикнал да се застоявам толкова дълго на сушата, това е.

Холт искрено се съмняваше, че бе това, ала както реагират повечето мъже, сви рамене и взе един гаечен ключ.

— Този мотор е почти готов.

— Мога да си събера нещата и да замина, когато реша. — Натаниъл стисна пурата между зъбите си. — Нищо не ме задържа. Само трябва да си натъпча нещата в една торба и да се кача на първия кораб.

Холт въздъхна и разбра какво предстои.

— Заради Меган е, нали?

— Не съм я карал да ми увисва на врата, нали?

— Ами…

— Аз пръв увиснах на нейния. — Натаниъл усети колко глупаво прозвуча казаното, но не можа да спре прииждащия поток от думи. — Тази жена има компютърен чип в главата си. Дори не е мой тип с тези костюмчета и лъскавото кожено куфарче. Някой да е казал, че смятам да се установявам тук и да се обвързвам за цял живот? Откакто навърших осемнадесет, не съм се застоявал на едно място за повече от месец.

Холт се престори, че работи по мотора.

— Започна бизнес, имаш ипотека. А според мен си тук повече от шест месеца.

— Това не значи нищо.

— Да не би Меган да намеква нещо за сватбени камбани?

— Не. — Натаниъл се намръщи над пурата и изръмжа. — Аз намеквам.

Холт изпусна гаечния ключ.

— Я чакай малко. Чакай да видя дали те разбрах правилно. Искаш да се жениш, обаче вилнееш и нареждаш как ще се качиш на първия кораб, защото не искаш да се обвързваш?

— Не съм искал да се обвързвам. Така се случи. — Натаниъл изпухтя, а след това изруга. — Майната му, Холт, направих се на глупак.

— Все така става, когато има жена, нали? Скарахте ли се?

— Казах й, че я обичам, Тя се скара с мен. — Той крачеше из работилницата, едва сдържайки желанието си да изрита нещо. — Къде отиде времето, когато жените са копнеели да се оженят, когато бракът е бил Свещеният Граал, когато са залагали капани на мъжете, за да ги уловят в тях?

— В кой век живеем, бе, човек?

Фактът, че Натаниъл се разсмя, бе обнадеждаващ.

— Тя мисли, че действам прекалено бързо.

— Бих ти казал да позабавиш нещата, ала те познавам прекалено добре.

Вече по-спокоен, той вдигна някаква отвертка, помисли малко и отново я върна на мястото й.

— Сузана е имала бая задръжки след Дюмонт. Ти как ги преодоля?

— Крещях й непрекъснато — припомни си Холт.

— Това вече го пробвах.

— Купувах й цветя. Има невероятна слабост към цветята. — Което го подсети, че на връщане можеше да спре и пак да й купи.

— И това го пробвах.

— А пробвал ли си да й се помолиш?

Натаниъл се намръщи.

— Предпочитам да не го правя. — Очите му се присвиха любопитно. — Ти да не би да си го пробвал?

Холт изведнъж прояви невероятен интерес към мотора.

— Сега говорим за теб. По дяволите, Нейт, цитирай и поезията, дето толкова много я обичаш. Мен никак не ме бива в романтиката.

— Да, но си имаш Сузана.

— Да, така е. — Усмивката на Холт стана по-широка. — Затова действай, за да си спечелиш твоята жена.

Натаниъл кимна и загаси пурата.

— Това смятам да направя.

Слънцето бе вече залязло, когато Натаниъл се отправи към дома си. Беше довършил мотора и почистил корпуса, но работата не бе успяла да разсее ужасното му настроение.

Спомни си един цитат — от Хораций, ако не се лъжеше — нещо за гнева, който бил временно безумие. Просто не можеш да се справиш с временното безумие и се озоваваш в изолирана стаичка. Това не бе никак приятно.

Единственият начин да се справи бе, доколкото той можеше да прецени, да му се противопостави. И на Меган. Смяташе да го стори веднага щом разчистеше.