Нора Робъртс - Скрити тайни

— Готов съм да те взема на борда, когато кажеш. — Той перна с пръст козирката на капитанската шапка, която небрежно бе нахлупил на главата на Кевин. — И ти позволявам да задаваш колкото въпроси ти дойдат наум.

— Наистина ли? — Кевин побутна козирката назад, за да вижда по-добре.

— Наистина.

— Благодаря! — Кевин се хвърли на врата му така спонтанно, че Натаниъл усети как сърцето му прелива от обич. — Трябва да кажа на мама. Ти ще дойдеш ли?

— Да. — Задържа момченцето още миг и едва тогава го пусна.

— Хайде, идвай. — Изпълнен с нетърпение, Кевин изскочи от колата и хукна по стълбите. Отвори вратата със замах. — Мамо! Върнах се!

— Боже, какво тихо, възпитано дете — започна Меган и излезе в коридора от хола. — Това сигурно е моят Кевин.

Малкият се изкиска, метна се към нея и се надигна на пръсти, за да види бебето, което тя бе гушнала.

— Това Бианка ли е?

— Лилия.

Кевин се намръщи и огледа отново бебето.

— Как успяваш да ги различиш? На мен ми изглеждат еднакви.

— Това е майчиното око — измърмори тя и се наведе, за да го целуне. — А ти къде беше, моряче?

— Ходихме навътре, много навътре в океана, и се върнахме и после пак ходихме. Видяхме девет кита. Едното беше нещо като бебе. Когато се съберат заедно, на китовете им се казва стадо, не е пасаж като другите риби.

— Наистина ли?

— А Нейт ми позволи да направя завой и да надуя сирената и аз му помогнах да начертае курса. А пък онзи мъж на втората палуба повръща през всичкото време, но на мен нищо ми нямаше, защото морето ми се отразява добре. А пък Нейт каза, че мога пак да отида с него, нали може?

Деветте години майчинство бяха научили Меган да следи безсистемния поток информация с пълна точност.

— Може.

— А ти знаеше ли, че китовете имат само един партньор за цял живот и те всъщност не са риби, въпреки че живеят във водата? Те са млекопитаещи, също като нас, и слоновете, и кучетата, и трябва да дишат. Затова излизат на повърхността и изригват гейзери вода.

Натаниъл влезе по средата на лекцията. Спря на място. Меган се усмихваше на сина си, стиснала ръката му, докато с другата придържаше бебето в скута си.

Искам. Желанието го прониза също като слънчев лъч, топъл и прозрачен. Искаше тази жена — в това нямаше съмнение. Ала както Слоун каза, искаше цялата тумба. И жената, и момчето, истинско семейство.

Меган го погледна и му се усмихна. Сърцето му сякаш спря.

Тя понечи да заговори, но погледът в очите на Натаниъл сякаш стегна гърлото й. Въпреки че се отдръпна, напълно несъзнателно, той вече бе до нея, ръката му на бузата й, устните му върху нейните, спрели се с такава нежност, че Меган се почувства лека като перце.

Бебето се разсмя от удоволствие и протегна юмруче към косата на Натаниъл.

— Тук съм! — Натаниъл пое Дилия и я вдигна толкова високо, че тя зарита с крачета и изписка. Когато я постави на скута си, установи, че и Меган, и Кевин го наблюдават. Той погъделичка бебето и наведе глава към момчето. — Нали няма проблем, че целунах майка ти?

Меган издаде някакво гъргорене. Кевин веднага забоде поглед в пода.

— Не знам — измрънка той.

— Тя е много красива, нали?

Кевин сви рамене и се изчерви.

— Май да. — Нямаше представа какво би трябвало да изпитва. Много мъже целуваха майка му. Дядо му, Слоун, а след това и Холт, и Трент, и Макс. Само че това беше по-различно. Знаеше го със сигурност. Все пак вече не беше бебе. Стрелна мъжа с поглед и отново забоде очи в пода. — Ти гадже ли ще й ставаш?

— А-а-а… — Натаниъл погледна Меган и по изражението й разбра, че се налага сам да се оправя. — Почти позна. Това притеснява ли те?

Тъй като нещо в стомаха му се преобърна, Кевин отново сви слабичките си рамене.

— Не знам.

След като момчето нямаше намерение да го погледне, Натаниъл прецени, че бе дошло времето той да коленичи до него. Приклекна, все още прегърнал бебето.

— Можеш спокойно да помислиш по този въпрос и да ми кажеш после. Никъде няма да ходя.

— Добре. — Очите на Кевин се вдишаха към майка му и после пак се спряха на Натаниъл. Пристъпи към мъжа и се наведе към ухото му. — А на нея приятно ли и е?

Натаниъл едва сдържа смеха си и отвърна много сериозно.

— Да, много.

Кевин си пое дълбоко дъх.

— Добре, тогава можеш да я целуваш колкото искаш.

— Много ти благодаря. — Той подаде ръка на Кевин и скрепиха разрешението, дадено така щедро от малкия с мъжко ръкостискане, а Кевин се наду като балон от гордост.

— Благодаря ти, че ме изведе днес. — Кевин свали капитанската шапка. — И че ми позволи да я понося.