Нора Робъртс - Скрити тайни

— Нямам нищо против и аз да я погледна.

Меган се намръщи.

— Защо?

— Обичам загадките.

— Това не е кой знае каква загадка, ала ако семейството кажат, че нямат нищо против, заповядай. — Тя се облегна назад и въздъхна. — Извинявай, но просто не мога да поема нито хапка повече.

— Добре — Натаниъл размени чиниите им. — Аз обаче мога.

За най-искрено удивление на Меган той наистина можеше. Не се учуди, когато забеляза, че Кевин бе изял всичко до троха. Сега растеше и тя не се учудваше, че изяжда по толкова много всеки път, когато седнеха на масата. Ала Натаниъл си бе изял порцията, а след това и нейната половина, при това без да му мигне окото.

— Винаги ли ядеш така? — попита Меган, след като си тръгнаха от ресторанта.

— Не. Но винаги съм искал. Като дете все не ми беше достатъчно. — Това можеше да значи, че не е имало възможност за повече. — В морето пък се научаваш да ядеш всичко, при това по много, винаги, когато има готвено.

— Бе трябвало да си поне сто и петдесет килограма.

— Някои хора изгарят храната. — Той я погледна. — Също като теб. Цялата тази нервна енергия буквално изяжда калориите.

— Не съм кльощава — измърмори тя.

— Не си. Въпреки че и аз така мислех, докато не те прегърнах. Бих казал, че си стройна като върба, а усещането е невероятно, когато един мъж те притисне. — Меган изпусна сдържания въздух през зъби и се извърна през рамо. — Той захърка в мига, в който запалих мотора — успокой я Натаниъл. Наистина, Кевин се бе проснал на задната седалка, подложил длани под бузата си, дълбоко заспал. — Въпреки че, честно казано, не разбирам какво лошо има момчето да разбере, че един мъж се интересува от майка му.

— Та той е дете. — Тя се обърна назад, очите й станали строги и сериозни. — Няма да допусна да си мисли, че съм…

— Човешко същество?

— Не е твоя работа. Той е мой син.

— Така е — съгласи се веднага Натаниъл. — А ти си го възпитала безупречно.

Меган го погледна предпазливо с крайчеца на окото си.

— Благодаря.

— Няма за какво. Това е самата истина. Трудно е сам човек да отглежда дете. Но ето че ти си открила правилния начин.

Беше невъзможно да се дразни от него, особено след като знаеше какво й бе разказала Коко.

— Загубил си майка си много малък. А… Тя, Коко, спомена.

— Май Коко е споменала доста неща.

— Не е било нарочно. Нали я знаеш. Обича хората и иска всички да са…

— Строени в семейни двойки ли? Да, много добре я знам. Избрала те е за мен.

— Тя… — Меган не знаеше какво да каже. — Та това е смешно.

— Не и за Коко. — Той взе внимателно завоя. — Коко, разбира се, представа няма, че съм наясно какви ги върти, и знам, че си ме представя паднал на колене да правя предложение.

— Добре, че си предупреден.

Въпреки че се стараеше да говори с възмутен глас, по устните й трепкаше усмивка.

— Че то всичко е ясно. От месеци насам не е спряла да те хвали. А ти се оказа, че напълно заслужаваш рекламата.

Тя изсъска като змия и се обърна към него. Усмивката му и фактът, че се чувстваше толкова глупаво, я развеселиха.

— Благодаря ти. — Меган протегна крака и реши да се наслаждава на вечерта. — Щеше да ми е неприятно, ако те бях разочаровала.

— Не си, сладурче.

— На мен пък ми каза, че излъчваш някаква тайнственост, че си романтичен и чаровен.

— И?

— Оказа се, че напълно си заслужаваш рекламата.

— Сладурче… — Нейт се пресегна, пое ръката й и я обсипа с горещи целувки. — Може да бъде къде-къде по-добре.

— Сигурна съм. — Тя издърпа ръка и се престори, че не забелязва трепета, плъзнал към рамото й. — Ако не я обичах толкова много, щях да се подразня. Но Коко е толкова мила.

— Не съм срещал друг човек с по-открито сърце. Едно време си мечтаех да ми е майка.

— Съжалявам. — Преди да се осъзнае, Меган покри дланта му със своята. — Сигурно ти е било много трудно да загубиш майка си като дете.

— Няма нищо. Това беше толкова отдавна. — Прекалено отдавна, за да скърби още. — Все още си спомням моментите, когато виждах Коко в селото, или когато с Холт носехме риба в Кулите. Тя беше великолепна жена — приличаше на кралица. Никога не знаех какъв цвят ще бъде косата й на следващата седмица.

— Днес е брюнетка — каза Меган и той се разсмя.

— Това е първата жена, по която си паднах. На два пъти идва у нас, за да натрие сол на главата на моя старец заради пиенето му. Сигурно си е мислила, че когато е трезвен, няма да ми посяга. — Нейт откъсна очи към пътя и срещна погледа й. — Предполагам, че и това го е споменала.