Нора Робъртс - Скрити тайни

— Чул те Господ. Чувствам се като истинска дропла. Алекс, да не съм те видяла да тичаш.

— Същото важи и за теб, Кевин. А Слоун как приема бащинството? — полюбопитства Меган. — Много съжалявам, че не дойдох, когато Манди роди, но докато продам къщата и уредя всичко за преместването, просто нямаше как.

— Разбира се. А Слоун е страхотен баща. Щеше да държи Дилия вързана на гърба си по двадесет и четири часа в денонощието, ако Аманда му позволяваше. Да знаеш само каква детска е направил за малките… Столчета край прозорците, скривалища, вграден гардероб за играчки. Дилия и Бианка спят заедно, когато Кейкей и Трент са в града — което се случва доста често, откакто заработи хотелът — а и Итън остава при тях.

— Чудесно е, че ще растат заедно. — Тя погледна Кевин, Алекс и Джени и си каза, че все още ги възприема като бебета.

Сузана отлично я разбираше.

— Именно. Много се радвам, че дойде, Меган. Все едно, че ще си имам още една сестра. — Забеляза как Меган спусна клепки. Все още не е готова, предположи Сузана и веднага промени темата. — Да знаеш само с какво удоволствие ще ти прехвърля счетоводството. Не само на хотела, но и на бизнеса с яхтите.

— Нямам търпение.

Сузана спря до един пикап и отключи вратите.

— Хайде, всички дребосъци да се накачулват — нареди тя на децата пое бебето от ръцете на Меган. — Дано все така да мислиш и след като погледнеш главната счетоводна книга. — С умели движения тя закопча предпазните колани на бебето. — Боя се, че Холт хич го няма като счетоводител. А пък Натаниъл…

— А, да. Холт си има партньор. Какво ми беше казал Слоун? Негов стар приятел.

— Холт и Натаниъл са израснали заедно на острова. Натаниъл се премести тук преди няколко месеца. Бил е в търговския флот. Готово, миличко. — Тя целуна бебето и огледа с нищо непропускащ орлов поглед останалите деца, за да е сигурна, че всички предпазни колани са закопчани. Затвори плъзгащите се врати, заобиколи отпред, а Меган се настани до нея. — Голяма работа е — продължи мило Сузана. — Веднага ще ти хареса.

Вече споменатата „голяма работа“ тъкмо приключваше огромния си обяд от пържено пиле, салата от картофи и лимонов кейк С доволна въздишка той се оттласна от масата и огледа замечтано домакинята.

— Какво трябва да направя, за да те накарам да се омъжиш за мен, скъпа?

Тя се изкиска и махна с ръка.

— Нейт, как може да си такъв шегаджия.

— Кой каза, че се шегувам? — Изправи се, грабна ръката й и я нацелува. Тя винаги миришеше на жена — мека, невероятно, изумителна. Намигна й и продължи да изучава китката й с устни. — Знаеш, че съм луд но теб, Коко.

Кордилия Калхун Макпайк отново се изкиска от удоволствие и го погали по бузата.

— Луд си по готварските ми умения.

— И по тях също. — Той се усмихна широко, когато тя измъкна ръка, за да му налее кафе. Невероятна жена, помисли си Нейт. Висока, внушителна, неповторима. Не можеше да си обясни защо някой умен мъж досега не бе заел свободното място до вдовицата Макпайк. — И кого трябва да сразя тази седмица?

— След като отвориха хотела, вече не ми остава време за любовни авантюри. — Би въздъхнала при теза думи, ако не бе толкова доволна от живота си. Милите й момичета бяха женени и щастливи до една, имаха си и бебета. Тя вече се радваше на правнучета и правнучки, на мъжете на племенничките си, които глезеше, и най-важното, бе във възторг от новата си длъжност на главна готвачка в хотела „Кулите Сейнт Джеймс“. Предложи още кафе на Натаниъл, а когато забеляза, че гледа лакомо сладкиша, му отряза ново парче.

— Умееш да ми четеш мислите.

Този път Коко въздъхна. За нея нямаше нищо по-приятно от това, да наблюдава как един мъж поглъща с неприкрито удоволствие храната. А той бе страхотен мъж. Когато Натаниъл Фюри се върна в града, хората веднага го забелязаха Та кои би пропуснал такъв висок, мургав красавец? Не и Коко Макпайк. Особено пък след като имаше опушени сиви очи, трапчинка на брадата, прелестна златиста кожа и високи скули — да не говорим за удивителния му чар.

Черната тениска и джинсите подчертаваха атлетичното му здраво тяло с широки рамене, мускулестите ръце и източените бедра.

Освен това около него витаеше някаква тайнственост, имаше нещо екзотично. То не бе свързано само с вида му, въпреки че тъмните му очи и чупливата махагонова грива си бяха истинска екзотика. Сигурно бе излъчването му, предположи тя, придобито покрай пътешествията из чужди непознати пристанища.

Ех, да беше двадесет години по-млада… Е, каза си Коко и приглади кестенявата са коса, може и десет.