Нора Робъртс - Скрити тайни

— На всяка цена.

— Наистина ли ще живеем в замъка? — Обърна се към нея, нейното красиво момченце със златна кожа и разбъркани черни коси.

— Ти ще си в старата стая на Алекс.

— Да знаеш, че има призраци — усмихна се Кевин и в устата му зейнаха дупките, където бяха млечните зъби.

— Така казват всички. Ала те са добри.

— Може не всички да се добри. — Поне той се надяваше да е така. — Алекс разправя, че са много и понякога стенат и пищят. Миналата година някакъв човек паднал през прозореца на кулата и си счупил всичките кости на скалите.

Тя потръпна, защото знаеше, че част от казаното бе истина. Изумрудите на семейство Калхун, открити миналата година, бяха привлекли интереса не само на романтици и любители на легендите. Бяха привлекли и крадец, и убиец.

— Това е минало. Кевин. Сега Кулите са много сигурно място.

— Да-а-а. — Само че той бе момче и се надяваше да има поне малко опасности.

Още едно момченце замисляше приключения и лудории. Имаше чувството, че чака брат си вече цяла вечност на този терминал. Алекс стискаше с едната си ръка дланта на мама, а с другата — Джени, защото, както мама му бе казала, той бе най-големият и трябваше да пази сестричката си.

Майка му държеше бебето, новото му братче. Алекс нямаше търпение да се похвали с него.

— Защо ги няма още?

— Защото трябва време, докато хората слязат от самолета и стигнат до изхода.

— Защо му се казва „изход“? — полюбопитства Джени. — По нищо не прилича на изход.

— Защото навремето е имало врати и името просто се е запазило. — Това бе най-доброто обяснение, което Сузана успя да измисли, след изтощителния половин час, прекаран на летището с трите деца.

В този момент бебето започна да гука и тя се усмихна.

— Виж, мамо! Ето ги.

Преди още Сузана да успее да отговори, Алекс се втурна напред към Кевин, а Джени го последва на мига. Тя се сви от притеснение, докато двамата се промушваха сред пътниците, а след това вдигна ръка, за да помаха на Меган.

— Здрасти! — Алекс, инструктиран от майка си как се постъпва, когато посрещаш някого на летището, услужливо пое ръчния багаж на Кевин. — Аз трябва да го взема, защото ние ви посрещаме. — Малко се притесни, защото макар и майка му все да повтаряше, че расте бързо като бурен, Кевин бе по-висок.

— Все още ли имате форта?

— Да, онзи, в голямата къща — довери Алекс. — А имаме и нов, във вилата. Сега живеем във вилата.

— С татко ни — пригласяше Джени. — Имаме си нови имена, нали се сещаш. Той може да прави всичко и сега си имам нова спалня.

— И розови пердета — подигра й се Алекс.

Усетила, че всеки момент между дребосъците ще се разрази свада, Сузана пристъпи между двете си деца.

— Как беше полетът? — Наведе се, целуна Кевин, а след това се изправи, за да целуне и Меган.

— Нормално, благодаря. — Меган нямаше представа как да реагира на естествената проява на обич на Сузана. Все още, имаше моменти, когато й се искаше да изкрещи:

Та аз съм спала с мъжа ти. Нима не разбираш? Тогава може и да не ти е бил още съпруг, а аз да не съм имала понятие, че ще ти стане, но фактите са си факти. — Малко закъсняхме — отвърна тя. — Надявам се, че не ни чакате отдавна.

— От часове — отвърна Алекс.

— Половин час — поправи го през смях майка му. — Ами останалата част от багажа ви?

— Изпратих го. Засега е само това. — Меган потупа сака за костюми. Не можа да се сдържи и надникна към ококореното бебе в ръцете на Сузана. Той бе розов, с нежна гладка кожа, тъмносините очи на новородено и гъста лъскава черна коса. Усети как по лицето й се разлива глупавата усмивка, характерна за всички възрастни, когато видят бебе, а малкият размаха юмруче под носа й. — Боже, колко е красив. И мъничък.

— Вече е на три седмици — заяви надуто Алекс. — И се казва Крисчън.

— Това е било името на прадядо ни — обясни Джени. Имаме си и нови братовчеди. Бианка и Кордилия — ама всички й казват Дилия — и Итън.

Алекс вдигна очи нагоре.

— Само бебета.

— Много е сладък — реши Кевин, след като го огледа добре. — Нали е и мой брат?

— Разбира се — отвърна спонтанно Сузана, преди Меган да измисли какво да каже. — Май вече имаш огромно семейство.

Кевин я погледна срамежливо и докосна предпазливо размаханото бебешко юмруче.

— Аз нямам нищо против.

Сузана се усмихна на Меган.

— Искаш ли да го подържиш?

В първия момент Меган се поколеба, ала не устоя.

— С удоволствие. — Гушна бебето, а Сузана пое сака с дрехите. — Мили Боже. — Не се сдържа и притисна лице към неговото. — Толкова бързо се забравя какви са мънички. А ти… — Докато вървяха към истинския изход, тя огледа Сузана. — Как е възможно да изглеждаш толкова добре, след като си родила само преди три седмици?