Нора Робъртс - Скрити тайни

Очите му се спряха на устните й. Неуверената усмивка все още бе там, каза си той. Имаше нещо много привлекателно в тази нейна срамежливост, обвита в самоувереност за пред другите. Сега очите й вече не бяха хладни, а предпазливи. В тях не бе стаено очакване, каза си Нейт, а готовност да се отдръпне. Колко примамливо!

Само за да опипа почвата, той протегна ръка и бутна една непокорна къдрица зад ухото й. Тя скочи от стола, сякаш я бе лизнал огнен пламък.

— Много лесно се плашиш, Меган. — Нейт затвори капака на кутията от пури и се изправи — Ала единственото ми утешение е, че знам, че мога да те притесня.

— Няма такова нещо. — Не посмя да го погледне, докато изричаше тези думи. Не бе опитен лъжец. — Ще взема всичко това с мен, надявам се нямаш нищо против. След като подредя нещата, ще ти се обадя, или на теб, или на Холт.

— Чудесно. — Телефонът иззвъня. Той не му обърна никакво внимание. — Знаеш къде да ни намериш.

— Щом оправя счетоводната книга, ще трябва да измислим подходяща система за архивиране.

Нейт се ухили и се отпусна на самия ъгъл на бюрото. Боже, каква жена.

— Ти си шефът, сладурче.

Тя тресна капака на куфарчето.

— Не, ти си шефът. И да не си посмял да ми казваш „сладурче“. — Излезе навън, качи се в колата, загърби офиса и се вля в потока коли. Подкара през селото към Кулите. Щом достигна края на дългия криволичещ път, който щеше да я отведе у дома, Меган спря. Имаше нужда само от миг, преди да срещне когото ида било от другите. Затвори очи и отпусна глава на облегалката на стола. Всичко в нея тръпнеше, сякаш буйни пеперуди изпълняваха някакъв непознат танц.

Тази слабост я вбеси. Натаниъл Фюри я вбесяваше. След толкова много време, помисли си тя, след толкова много усилия, няколко добре преценени погледа й бяха напомнили, че все още бе жена.

А лошото, най-лошото бе — нещо, в което Меган бе напълно убедена, че той много добре знаеше какво прави и как й въздейства.

Веднъж вече се бе нагледала на красиво лице и наслушала на примамливи думи. За разлика от хората, които я обичаха, тя не отдаваше допуснатата безразсъдна грешка на младостта и неопитността си. Едно време послуша сърцето си и повярва, че ще бъде много щастлива. Вече не вярваше в такива химери. Сега знаеше със сигурност, че няма нито принцове, нит тикви, нито пък въздушни замъци. Оставате единствено действителността, с която всяка жена се налагаше да се пребори, а понякога да удвои усилията си и заради детето.

Не искаше пулсът й бясно да препуска, нито пък мускулите й да се вдървяват. Не искаше да усеща трепета отвътре и неустоимото желание към когото и да било. Не сега. Никога вече.

Единственото й желание бе да е добра майка на Кевин, да му осигури щастлив дом, изпълнен с обич. Искаше сама да осигури живота на двамата благодарение на собствените си умения. Най силното й желание бе да е силна, умна и независима.

Въздъхна дълбоко и се усмихна на себе си. Освен това искаше да е и неуязвима.

Е това, последното, можеше и да се окаже непостижимо, но поне щеше да подходи с разум. Никога повече нямаше да позволи на някой мъж да обърне живота й наопаки. Не и защото хормоните й се бунтуваха.

Вече по-спокойна и изпълнена с увереност, запали отново колата. Предстоеше й работа.

— Не бъди такава безсърдечна, Манди. — Меган бе потърсила снаха си веднага щом се върна в Кулите. — Просто искам да се ориентирам в офиса си и да започна да свиквам с работата.

Навела глава на една страна, Аманда премести поглед от собствената си купчина документи.

— Ужасно е, когато всички са заети, а ти нямаш никаква работа, нали.

Меган въздъхна тъжно. Ето един човек, който я разбираше.

— Ужасно е.

— Слоун искаше да си починеш — започна Аманда, а след това се разсмя, забелязала как Меган изви очи към тавана. — Но какво ли разбира той? Хайде. — Готова да помогне, тя стана и заобиколи бюрото. — Ти си почти до мен. — Поведе я по коридора към друга плътна, богато резбована врата. — Мисля, че тук има всичко, което можела ти потрябва. Ако сме изпуснали нещо, веднага ми кажи.

Някои жени биваха обхванати от вълнение, когато влязат в магазин. За други пресният мирис на боя или на запалени свещи, тихият шум на току-що отворена бутилка шампанско, бяха неустоими.

Когато Меган видеше грижливо подреден офис, не можеше да сдържи удоволствието си.

А тук й бе осигурено всичко, което можеше да й потрябва. Бюрото бе истинска мечта, лакирано старинно бюро, розова попивателна хартия, махагонов комплект химикалки. Телефонът с множество линии и чисто новият компютър я чакаха.