Нора Робъртс - Скрити тайни

— Тиково дърво е най-добрият ти избор. Имам достатъчно на склад и ще завърша палубата за два дни. Не, моторът има нужда от сериозен ремонт. Не, още има живот в него. Никакъв проблем. — Нейт взе от пепелника обилно димяща пура. — Ще ти звънна, щом свършим. — Затвори и стисна пурата между зъбите си. Странно, каза си той, мислеше си за Меган О’Райли тази сутрин и в представата му изглеждаше точно както в този момент. Изтупана, красивата руса коса прибрана, лицето й спокойно и хладно. — Просто минаваш насам ли?

— Търсех Холт.

— Излезе с „Кралицата“. — Без да бърза, Натаниъл погледна водолазния часовник на китката си. — Ще се върне чак след час и половина. — Ъгълчетата на дръзките му устни отскочиха нагоре. — Май ще трябва да ме изтърпиш.

Тя потисна желанието си да премести куфарчето в другата си ръка и да отстъпи назад.

— Бих искала да видя счетоводните книги.

Той лениво пухтеше с пурата.

— Въпреки че си във ваканция?

Меган веднага използва най-добрата защита, която познаваше. Нападение, съчетано с презрение.

— Да не би нещо да не е наред със счетоводните книги? — попита с леден глас тя.

— Аз лично не мога да ти кажа. — С бързо движение Нейт се пресегна някъде надолу и отвори едно чекмедже. Извади главна счетоводна книга с черна корица. — Ти си специалистът. — Подаде й я. — Вземи си стол, Мег.

— Благодаря. — Придърпа сгъваем стол от другата страна на бюрото, а след това извади очила с черни рамки от куфарчето. Веднага щом кацнаха на носа й, тя отвори счетоводната книга. Сърцето й се сви от ужас, когато видя невероятната безсистемна каша от цифри, случайно надраскани бележки и самозалепващи се листчета.

— Нали това ти трябва?

— Да.

Изглеждаше толкова спретната и делова с тези очила и прибраната си коса. А и оказваше невероятно въздействие върху него.

— Двамата с Холт се редуваме с тая ужасия, откакто Сузана вдигна ръце и ни обяви за пълни идиоти. — Той се усмихна чаровно. — Решихме че, нали се сещаш, тя по това време беше бременна и не и трябваше допълнителна доза стрес.

— М-м-м. — Меган вече разгръщаше страниците. За нея неразборията в счетоводството не бе повод за притеснение, а едно истинско предизвикателство. — А другите папки?

— Тук са. — Натаниъл посочи с пръст износения метален шкаф, изтласкан в ъгъла. Отгоре бе поставен малък омазнен мотор на лодка.

— А вътре има ли нещо?

— Последния път, когато погледнах, имаше. — Не можа да се сдържи. Колкото по-строг и делови ставаше гласът й, толкова повече му се искаше да я хвърли в ужас.

— А фактури?

— Разбира се, че има.

— А разходни касови ордери?

— Естествено. — Той се протегна към друго чекмедже и извади огромна кутия за пури. — Всякакви такива неща, дал Господ.

Тя отвори кутията и въздъхна.

— Така ли си движите бизнеса?

— Не. Бизнесът ни е да разхождаме желаещите или да поправяме лодки. Дори да строим лодки. — Нейт се наведе над бюрото, главно за да усети по-добре мекия, едва доловим аромат на кожата й. — Мен лично хич ме няма по документацията, а Холт й се е нагледал, докато е бил в полицията. — Усмивката му стана още по-широка. Предполагаше, че Мег си бе сложила очила, че си бе прибрала косата и закопчала блузката чак до врата, за да накара мъжете да ги махнат, да разрошат косата и да им се прииска да разкопчаят и последното копче. Ала все едно резултатът бе налице. — Сигурно затова счетоводителят, който наехме за годишните отчети и данъците миналата година, разви тик. — Той посочи с пръст лявото си око. — Чух, че се бил преместил в Ямайка и сега продава плетени кошници.

Тя не се сдържа и се разсмя.

— Аз съм по-издръжлива, можете да сте сигурен.

— Не се и съмнявам. — Нейт се отпусна назад и столът му изскърца. — Имаш хубава усмивка, Меган. Когато я използваш.

Този тон й бе познат, тази ясно доловима, типично мъжка нотка на флирт. Грижливо изгражданите защитни рефлекси веднага се задействаха също като тежката врата на трезор.

— Не ми плащате за усмивката.

— Предпочитам я безплатно. Как реши да станеш счетоводител?

— Имам усет към цифрите. — Тя отвори главната счетоводна книга на бюрото, а след това извади калкулатор от куфарчето.

— Както и онези, дето събират наддаванията. Имах предвид защо я избра.

— Защото е стабилна професия. — Меган започна да обработва цифрите с надеждата да го накара да я остави на мира.

— И защото при цифрите няма нищо подвеждащо.

Тя не обърна внимание на думите му и на веселата нотка в гласа му. Погледна го изпод вежди и си намести очилата.