Нора Робъртс: Стъпки от огън

— Така е — отвърна набожно Джина и докосна с ръка разпятието, което носеше на врата си.

— Мисля, че да се палят свещи и да се молим е хубаво, но още по-хубаво е да се действа. Да се разследва, например. И да се открие защо, а също и кой го е направил, и този човек да бъде наказан. Ако само седиш и се молиш, нищо няма да стане.

— Какво говориш! Това е богохулство — прошепна Джина и се огледа страхливо наоколо да не би някой ангел господен да я порази.

Рина само сви рамене. Не разбираше как може да бъде богохулство да кажеш каквото мислиш. Но не случайно по-големият брат на Джина, Франк напоследък я наричаше сестра Мери.

— Инспектор Джон и двама детективи вършат такава работа. Разпитват и търсят доказателства. И тогава научаваш истината. По-добре е, ако я знаеш. По-добре е да направиш нещо. Ще ми се да бях оказала съпротива, когато Джоуи Пасторели ме събори на земята и ме ритна. Но бях толкова уплашена, че не можех да се бия.

— Той е по-голям от теб — успокои я Джина, като я прегърна със свободната си ръка през кръста. — Освен това е подъл. И гаден. Франк казва, че е един малък побойник, който се нуждае от хубав тупаник по дупето.

— Спокойно можеш да кажеш задник, Джина. Магарето си е магаре 2 2 Ass — магаре и задник (англ.) — Б.пр. и това го има дори в Библията. Я виж, това са инспекторите по палежите.

Тя ги позна, а също и колата им. Сега бяха облечени с костюми и вратовръзки като бизнесмени. Но ги бе видяла в работни комбинезони и шлемове, когато работеха вътре в „Сирико“.

Бяха дошли у тях и бяха говорили с нея също като инспектор Мингър. А когато сега ги видя да излизат от колата си и да тръгват към къщата на Пасторели, почувства как я залива вълна от напрежение и възбуда.

— Отиват в къщата на Джоуи!

— Те говориха и с моя баща. Той излезе да погледне какво става в пицарията, затова говориха и с него.

— Шшшт! Виж! — Рина прегърна Джина през кръста и двете се скриха зад ъгъла, когато госпожа Пасторели отвори външната врата — тя не иска да ги пусне вътре.

— Защо не?

Трябваше й цялата сила на волята, за да не каже на приятелката си защо, затова само поклати глава.

— Виж, показват й някаква хартия.

— Изглежда уплашена. Ето, влизат вътре.

— Ще трябва да почакаме — нареди Рина. — Ще почакаме и ще видим — тя отиде и седна на тротоара между паркираните коли. — Можем да чакаме ето тук.

— Трябваше да се приберем направо у вас.

— Но сега е различно! Ако искаш, иди да кажеш на татко — тя погледна нагоре към Джина. — Върви и му кажи. Аз ще остана и ще гледам какво става.

Приятелката й се отдалечи по тротоара, а Рина остана седнала, с очи, вперени в завесите, които и днес бяха спуснати.

След малко баща й дойде и тя се изправи…

Първата мисъл на Гиб, когато срещна погледа на дъщеря си, бе, че срещу него вече не стои дете. Уж беше невръстна, но в очите й бе спотаена някаква ледена жестокост, която не бе детска, а на възрастен.

— Тя се опита да не ги допусне вътре, но те й показаха някаква хартия. Мисля, че беше заповед за обиск, както в „Маями Вайс 3 3 Популярни телевизионни серии (80 на брой) от 1984–1989 г. — Б.пр. “. Така че трябваше да ги пусне.

Баща й хвана ръката й в своята.

— Би трябвало да те изпратя вкъщи. Ето какво трябва да сторя, защото ти нямаш още дванадесет и не бива да участваш в такива неща.

— Но няма да го направиш.

— Не, няма — той въздъхна. — Майка ти се справя с нещата така, както тя си знае. Има своята вяра и темперамент, своето твърдо като скала чувство и удивителното си сърце. Фран има вяра и доброта. Тя вярва, че хората се раждат добри. Това означава, че е по-естествено да бъдат добри, отколкото лоши.

— Но те не са.

— Не. Не всички. Бела точно сега е силно заинтересувана единствено и само от себе си. Като вървящ съд, пълен с чувства и дали хората са добри или лоши, за нея не е важно, въобще не я засяга. Ксандър, той има най-слънчевия характер. Едно щастливо момче, което дори не помни кавгите.

— Той дойде да ми помогне, когато Джоуи ме събори на земята. Дори го прогони, нищо, че е само на девет и половина.

— Това също е в природата му. Брат ти иска да помага, особено ако някой е бил наранен.

— Защото прилича на теб.

— Приятно ми е да го чуя. А ти, мое съкровище? — Гиб се наведе и целуна пръстите й. — Ти най-много приличаш на майка си. Но притежаваш и нещо допълнително, което си е лично твое. Твоята любопитна природа. Разглобяваш всичко, не само за да видиш как работи, но и как е направено. Когато беше бебе, не бе достатъчно да ти се каже да не пипаш нещо. Ти трябваше да го пипнеш, за да видиш какво ще стане, да го почувстваш. За теб никога не е достатъчно да ти се каже. Искаш сама да видиш и разбереш всичко.