Нора Робъртс - Стъпки от огън

— Кога ще можем да влезем и да започнем да чистим?

— Ще се наложи да почакате малко. Първо отделът по палежи ще трябва да си свърши работата. Като конструкция постройката се е запазила много добре и вашите огнеупорни врати са попречили на пожара да се разпространи на горния етаж. Застрахователната ви компания също ще иска да извърши оглед. Тези неща отнемат време, но ще направим каквото можем, за да ги ускорим. Ще ви кажа, че щеше да бъде много по-лошо, ако го нямаше острото орлово око тук — той намигна на Рина и се изправи. — Съжалявам наистина. Ще се погрижа да бъдете информирани за всичко.

— Ще се върнете ли? — попита го Рина. — Нали ще ми покажете кутията с инструментите и какво правите с тях?

— Спомням си, че ти обещах. Ти наистина много ми помогна — той й подаде ръка и за пръв път нейните очи светнаха.

— Благодаря за лимонадата, госпожо Хейл. Гиб? Имаш ли нещо против да ме изпратиш до колата?

Двамата излязоха заедно.

— Не знам защо изобщо не се сетих за Пасторели. Все още не мога да повярвам, че би могъл да стигне толкова далеч. В моя свят, ако ти е дошло до гуша от някого, просто му обръщаш гръб.

— Директен подход. Ако наистина е замесен в това, значи е искал да те засегне право в сърцето. Там, където живееш — основите, традициите ти, поминъкът ти. Той е безработен, а ти си имаш собствен бизнес. „Хей, ха да видим сега кой ще е безработен, след като «Сирико» изгоря?“

— Така е, Боже мой.

— Ти и твоят работник сте се опълчили срещу него. Децата ти са стояли пред ресторанта и са наблюдавали как се карате. Съседите също, предполагам.

Гиб затвори очи.

— Да. Да, хората наизлязоха от къщите си.

— Да нападне и разбие твоя бизнес, със сигурност му е приличало на добър урок. Искаш ли да ми покажеш къщата му?

— Ей онази там, вдясно — кимна Гиб. — Със спуснатите завеси. Днес е прекалено горещо, за да пускаш завесите. Кучи син!

— Ще се наложи да го избягваш. Ще трябва да потиснеш и силното си желание да се разправиш с него. Има ли кола?

— Пикап. И онзи стар форд. Синият.

— По кое време се състоя спречкването ви?

— Някъде след два, предполагам. Обедната навалица беше намаляла.

Докато двамата вървяха, хората спираха или отваряха вратите си, или подаваха главите си през прозорците си и викаха на Гиб. В къщата на Пасторели завесите останаха спуснати.

Около ресторанта се бе събрала малка тълпа, така че Джон спря, преди да са стигнали достатъчно близо, за да не могат да подслушат разговора им.

— Съседите сигурно ще искат да говорят с теб, ще те питат. Ще бъде най-добре, ако не им споменеш онова, за което току-що говорихме.

— Добре — Гиб си пое дълга глътка въздух. — Аз и без това мислех да направя някои подобрения, да променя интериора. Предполагам, че моментът е подходящ.

— Когато ви бъде позволено да влезете, ще видите много повреди и разрушения, повечето от които са станали по време на потушаването на пожара. Но основите, конструкцията на сградата е здрава. Дайте ни няколко дни и когато всичко се изясни, ще се върна и сам ще те въведа вътре. Имаш прекрасно семейство, Гиб.

— Благодаря. Не можа да видиш всички, но е така.

— Видях ги снощи — Джон извади ключовете и ги разклати в ръката си. — Видях как децата ти изнесоха сандвичи и храна за пожарникарите. Хората, които се сещат да направят нещо добро, когато им е най-тежко, имат добри сърца. А, ето ги и инспекторите от отдела по палежите — той кимна към една кола. — Трябва да говоря с тях. Ще поддържаме връзка — повтори и подаде ръката си.

След това отиде до колата, от която детективите излязоха. Той им се усмихна със стоманена усмивка.

— Здрасти, Мингър.

— Здравейте — отвърна Джон. — Аз май свърших всичката ви работа, момчета — извади цигара и я запали. — Най-добре да ви информирам за всичко, което установих досега.

Не отне няколко дни. Полицията дойде още на другия ден и отведе господин Пасторели. Рина видя това със собствените си очи, докато се прибираше вкъщи с най-добрата си приятелка от втори клас — Джина Риверо.

Двете спряха на ъгъла, където беше „Сирико“. И полицаите, и пожарникарите бяха оградили мястото с жълти ленти и предупредителни знаци.

— Изглежда толкова самотно — прошепна Рина.

Джина сложи ръка на рамото й, изразявайки съчувствието си.

— Мама каза, че всички ще запалим свещи преди литургията в неделя за цялото ви семейство.

— Това е много хубаво. Отец Бастильо дойде да ни види вкъщи. Наговори един куп глупости за силата, която трябва да проявяваме в тежки моменти и че пътищата Божии били неведоми.