Нора Робъртс - Безсрамна добродетел

Сандъкът й още стоеше по средата на стаята: Носачът наистина се съгласи да го качи на горния етаж. Ако беше го насърчила поне малко, той беше готов и да разопакова нещата й вместо нея. Погледна към сандъка, помисли малко и реши да се занимае по-късно с хаоса в него. Вместо това слезе на долния етаж, откри по радиото класацията „Топ форти“ и изпълни цялата къща с последните хитове.

Катлин я завари в дневната, изтегнала се на дивана със списание и чаша вино. Едва успя да потисне надигащото се в нея чувство на яд. Беше прекарала тежък ден, опитвайки се да налее нещо в мозъците на сто и тридесет тийнейджъри. Родителската среща не беше дала никакъв резултат, а колата й бе започнала да издава странни звуци по пътя за вкъщи. А сестра й си лежеше, имаше време на разположение и пари в банката.

Без да оставя пакета с хранителните продукти, тя прекоси стаята и изключи радиото. Грейс вдигна поглед от списанието и се усмихна.

— Привет. Не съм чула кога си влязла.

— Не се учудвам. Радиото гърмеше по цялата улица.

— Съжалявам. — Грейс си спомни, че не трябва да пуска списанието на пода, а да го остави на масичката. — Имала си тежък ден?

— Някои от нас имат такива дни. — Обърна се и се отправи към кухнята.

Грейс спусна краката си на пода. Поседя за миг, като стисна главата си с ръце. Пое дълбоко въздух няколко пъти и се изправи. Последва сестра си в кухнята.

— Избързах малко и пооправих салатата от снощи. Все още най-доброто нещо, което мога да готвя, е салата.

— Чудесно. — Катлин вече беше включила тавата за печене на месо.

— Искаш ли малко вино?

— Не. Тази вечер съм на работа.

— На телефона?

— Точно така. На телефона.

Пльосна месото в тавата.

— Кет, просто питах. Не те осъждам. — Като не получи отговор, Грейс се протегна за виното и напълни чашата си догоре. — Между другото мина ми през ума, че бих могла да използвам това, което правиш, като някаква гледна точка в книгата си.

— Не си се променила, нали? — Катлин се завъртя към нея, очите й гневно искряха. — За теб няма нищо лично.

— За бога, Кет, не съм имала предвид, че ще използвам името ти, нито даже положението, в което се намираш, а само идеята, това е всичко. Беше просто едно хрумване.

— Всичко се превръща в зърно за мелницата, за твоята мелница. Може би ще искаш да използваш и развода ми, когато си достатъчно вътре в нещата.

— Никога не съм те използвала — тихо каза Грейс.

— Ти използваш всички — приятелите си, любовниците си, семейството си. О-о, ти външно симпатизираш на болките им, на проблемите им, но вътре в себе си всичко си отбелязваш. Мислиш си как би могла да го използваш в новата си книга.

Грейс отвори уста да отрече всичко това, да протестира, но я затвори и въздъхна. Истината, независимо колко непривлекателна е тя, трябва да бъде погледната в очите.

— Не, предполагам, че не. Съжалявам.

— Забрави. — Гласът на Катлин бе станал отново спокоен. — Не искам да се карам с теб.

— Нито пък аз. — Направи усилие да продължи с повесел глас. — Мислех си, че може да взема една кола под наем, докато съм тук, и да пообиколя малко из града. Освен това, ако имам кола, бих могла да пазарувам вместо теб и да ти спестя малко време.

— Чудесно. — Катлин изключи тавата за печене. Беше наклонила тялото си така, че Грейс да не забележи треперенето на ръката й. — Площад „Херц“ е по пътя за училище. Мога да те оставя там сутринта.

— Добре. — „А сега какво“, мислеше си Грейс, докато отпиваше от виното си. — О-о, днес се запознах с мъжа, който живее в съседната къща.

— Не се съмнявам. — Гласът й отново беше стегнат. Беше изненадана, че сестра й още не бе успяла да се сприятели с всички съседи. — Чудесен е, нали? — Катлин постави тенджера с вода на печката. — Бърза си, няма що.

Грейс бавно отпи още една глътка, после внимателно остави чашата на масата.

— Мисля да поизляза да се разходя.

— Извинявай. — Катлин се беше облегнала на печката със затворени очи. — Не исках да те обидя. Не исках да ти се сопвам.

— Няма нищо. — Тя не прощаваше така лесно, но имаше само една сестра. — Защо не седнеш малко? Уморена си.

— Не, не мога. Довечера съм на телефона. Искам да приготвя вечерята, преди телефонът да е започнал да звъни.

— Аз ще я довърша. Можеш да ми казваш какво да правя. — Тя хвана сестра си за ръка и я заведе до стола. Накара я да седне. — Какво трябва да направя с тенджерата?

— В чантата има един пакет. — Катлин извади от дамската си чанта шишенце и взе две хапчета.