Нора Робъртс: Тайна звезда

Вътре Бейли и Емджей стояха, хванати за ръце, и гледаха настрани. Говореха тихо, с натежали от сълзи гласове. Близо до тях стоеше един мъж, пъхнал ръце в джобовете си, с изражение на безпомощност върху обветреното си лице. Когато я видя, очите му, сиви като градоносни облаци, се присвиха и светнаха. После се усмихна.

Грейс треперливо пое дъх и бавно издиша.

— Е — произнесе с ясен и овладян глас, — приятно е човек да знае, че някой ще плаче така за него.

И двете жени се извъртяха. За момент всички се гледаха, три чифта очи, преливащи от емоции. Както се стори на Сет, всички като едно цяло се хвърлиха една към друга с тайнствена и несъмнено женствена грация. След това се озоваха вплетени заедно, гласове и сълзи се смесиха.

Триъгълник, помисли той намръщено. С три точки, които образуват едно цяло. Като златния триъгълник с трите безценни и силни диаманта.

— Мисля, че можем да ги оставим за малко сами — обади се Кейд тихо. — Лейтенант? — посочи към коридора и вдигна вежди, когато Сет се поколеба. — Не мисля, че в момента ще отидат където и да било.

Сет едва доловимо сви рамене и отстъпи. Можеше да им даде двадесет минути.

— Имам нужда от вашия телефон,

— Има един в кухнята. Искаш ли бира, Джек?

Третият мъж се засмя:

— Четеш ми мислите.

— Амнезия — промълви Грейс малко по-късно. Двете с Бейли се бяха сгушили на дивана, а Емджей седеше на пода в краката им. — Всичко просто ти изчезна от съзнанието?

— Всичко. — Бейли стискаше здраво ръката на Грейс, страхувайки се да прекъсне връзката. — Събудих се в ужасната хотелска стаичка без никакви спомени, с над милион в налични и с един диамант. Избрах името на Кейд от телефонния указател. Парис — поусмихна се тя. — Смешно, нали?

— Ще те заведа във Франция — обеща Грейс.

— Той ми помогна за всичко. — Топлотата в гласа й накара Грейс да размени поглед с Емджей. Това щяха да го обсъдят по-късно. — Започнах да си припомням, парче по парче. Ти и Емджей, просто проблясъци. Виждах лицата ви, чувах гласовете ви, ала нищо не се връзваше. Именно той стесни разследването до „Салвини“ и когато ме заведе там… Успяхме да влезем.

— Малко преди нас — добави Емджей. — Според Джек ключалките на задните врати са били разбити.

— Влязохме вътре — продължи Бейли и зачервените й от сълзите очи станаха безжизнени. — И тогава си спомних, спомних си всичко, как Томас и Тимъти планираха да откраднат диамантите, да им направят копия. Как аз изпратих по един диамант на всяка от вас, за да не позволя това да се случи. Глупаво, толкова глупаво.

— Не, не е било глупаво. — Грейс я прегърна през раменете. — За мен е съвсем логично. Ти не си имала време за нищо друго.

— Трябваше да се обадя в полицията, обаче бях толкова сигурна, че мога да се справя. Отидох в офиса на Томас да сваля картите на масата, да им кажа, че всичко е свършило. И видях… — Тя отново потрепери. — Видях боя. Беше ужасно. Светкавиците, проблясващи през прозореца, лицата им. После Тимъти грабна ножа за отваряне на писма. Токът спря, но светкавиците продължаваха и аз видях какво направи той с Томас… Всичката тази кръв.

— Недей — прошепна Емджей и сложи ръка на рамото й. — Не се връщай към това.

— Не — поклати глава Бейли. — Трябва да се върна. Той ме видя, Грейс. Щеше да ме убие. Тръгна след мен. Аз бях грабнала чантата с техните пари и избягах в тъмното. Скрих се под стълбите, в една малка дупка под стълбите. Обаче го виждах как ме търси. Ръцете му бяха целите в кръв. Още не мога да си спомня как излязох, как отидох в онази стая.

Грейс не искаше да си представя как нейната спокойна, сериозна приятелка е бягала, преследвана от убиец.

— Важното е, че си успяла да излезеш, че си жива и здрава. — Погледна към Емджей. — Всички сме живи и здрави. — Опита да се усмихне окуражително. — А ти как прекара почивните дни?

— Бягах с един ловец на глави, бях прикована с белезници към леглото в един евтин хотел, двама мухльовци стреляха по мен, за малко се отбихме в твоята къща в планината.

Ловец на глави, помисли Грейс, като се опита да не изпусне връзката. Мъжът на име Джек, помисли тя, с изсветлялата от слънцето коса, вързана на опашка, и с мрачните сиви очи. И с усмивка на убиец. Белезници, евтини хотели, стрелба. Грейс притисна пръсти към очите си и се насочи към най-малко смущаващите подробности:

— Била си в моята къща? Кога?

— Дълга история. — Емджей разказа накратко за няколкото дни от първата й среща с Джек, когато той се бе опитал да я хване, убеден, че тя е взела заем, който не е върнала, докато двамата се бяха измъкнали от този капан и се бяха помъчили да стигнат до основата на загадката.