Нора Робъртс - Тайна звезда

— Виж какво, Бюкенън…

— Не. — Бейли застана между тях, като студен вятър между две надигащи се бури. — Лейтенант Бюкенън е прав, Кейд. Сега това е негова работа.

— Това не значи, че престава да бъде моя. — Кейд хвърли на Сет един последен предупредителен поглед. — Внимавай — закани се той и излезе с диаманта.

— Благодаря, че доведохте Грейс толкова бързо, лейтенант.

Сет погледна към протегнатата и очевидно гонеща го ръка на Бейли. Ето ти шапката, помисли той, защо бързаш да си ходиш?

— Извинете, че ви обезпокоих, госпожице Джеймс. — Погледът му се премести към Емджей. — Госпожице О’Лиъри, бъдете на разположение.

— Никъде няма да ходим. — Емджей самоуверено вирна брадичка, когато към нея се приближи Джек. — Карайте внимателно, лейтенант.

Сет прие втората покана да си ходи с леко кимване.

— Госпожице Фонтейн? Ще ви откарам.

— Тя няма да си тръгва. — Емджей скочи пред Грейс като тигрица, защитаваща рожбата си. — Няма да се върне в онази къща. Ще остане тук, с нас.

— Може и да не искате да се върнете у дома си, госпожице Фонтейн — продължи Сет студено. — Може да решите, че ще ви е по-удобно да отговаряте на въпросите ми в моя кабинет.

— Не може да сте сериозен…

Той пресече възражението на Бейли със студен поглед.

— Имам един труп в моргата. Приемам го много сериозно.

— Ти си педант от класа, Бюкенън — обади се провлечено Джек, ала гласът му бе нисък и заплашителен. — Защо да не отидем в другата стая и… Да си поговорим?

— Няма нищо. — Грейс пристъпи напред и се опита да се усмихне. — Ти си Джек, нали?

— Точно така. — Той отклони за момент вниманието си от Бюкенън, колкото да й се усмихне. — Приятно ми е да се запознаем… Мис Април.

— О, пропиляната ми младост не е умряла — засмя се тя и го целуна по ожулената буза. — Благодаря за предложението да набиеш лейтенанта заради мен, Джек, но ми се струва, че вече си изкарал няколко рунда.

Той се усмихна и прокара пръст по натъртената си брадичка.

— Имам сили за още няколко.

— Не се и съмнявам. Ала, колкото и да ми е неприятно, полицаят е прав. — Отметна косите си на гърба и насочи усмивката си, сега няколко степени по-студена, към Сет. — Нетактичен, но прав. Той трябва да получи някои отговори. Трябва да се върна.

— Няма да ходиш сама в къщата си — настоя Бейли. — Не тази вечер, Грейс.

— Ще се оправя. Ала ако Кейд няма нищо против, ще свърша с това, ще си взема някои неща и ще се върна. — Погледна към Кейд, който се връщаше в стаята. — Имаш ли едно свободно легло, скъпи?

— Разбира се. Защо да не дойда с теб, да ти помогна да си събереш нещата и да те докарам обратно?

— Ти остани тук с Бейли. — Тя целуна и него, непринудено и вече със симпатия. — Сигурна съм, че ние с лейтенант Бюкенън ще се справим. — Взе си чантата, обърна се и отново прегърна Емджей и Бейли. — Не се безпокойте. В края на краищата, аз съм в ръцете на закона. — Отдръпна се и възнагради Сет с една от своите ослепителни усмивки. — Не съм ли права, лейтенант?

— Може и така да се каже. — Той отстъпи и я пусна да мине пред него през вратата.

Грейс изчака, докато се качиха в колата и потеглиха.

— Трябва да видя трупа. — Без да го поглежда, вдигна ръка към четиримата, струпани пред входната врата. — Вие трябва да… Тя трябва да бъде идентифицирана, нали?

Изненада го, че поема това задължение.

— Да.

— Тогава да свършим с това. След… След това ще отговоря на вашите въпроси. Предпочитам в кабинета ви. — Отново същата усмивка. — Моята къща не е за гости.

— Добре.

Бе предполагала, че ще бъде тежко. Бе предполагала, че ще бъде ужасно. Бе се подготвила или поне така мислеше. Нищо, осъзна Грейс, докато гледаше онова, което бе останало от жената в моргата, нищо не би могло да я подготви.

Не бе изненадващо, че бяха сбъркали Мелиса с нея. Лицето, с което Мелиса толкова се бе гордяла, бе напълно обезобразено. Смъртта тук бе жестока и от опита си в болницата Грейс знаеше, че смъртта често е жестока.

— Това е Мелиса. — Гласът й отекна безизразно в студената бяла стая. — Моята братовчедка, Мелиса Фонтейн.

— Сигурна ли сте?

— Да. Ние ходехме в един и същ спортен клуб, освен другите неща. Познавам тялото й така, както познавам моето. Има сърповиден белег на кръста, малко вляво от средата. А на петата на левия си крак има малък кръстовиден белег. Беше стъпила върху една счупена раковина в Хемптънс, когато бяхме дванадесетгодишни.

Сет се приближи, откри белега и кимна на асистента.