Нора Робъртс - Тайна звезда

Това не бе съвсем маска, просто друга част от нея. Присъщ и привичен образ, който по желание можеше да приеме. Сега имаше това желание и бавно се усмихна изпод спуснатите си ресници на униформения полицай, който се изправи пред нея. Той се изчерви и едва не се удари във вратата от бързане да й я отвори.

— Благодаря ви, офицер.

По шията и лицето му изби червенина и усмивката й стана още по-широка. Бе успяла. Тази сутрин Сет Бюкенън нямаше да види една бледа и разтреперана жена. Щеше да види Грейс Фонтейн в пълния й блясък.

Бавно се приближи до дежурния сержант на пропуска и плъзна пръст по ръба на гишето.

— Извинете?

— Да, госпожо? — Адамовата му ябълка подскочи три пъти, преди да преглътне.

— Дали бихте могли да ми помогнете? Търся лейтенант Бюкенън. Вие ли сте командирът тук? — Обходи го с поглед. — Вие трябва да сте командирът, старшина.

— Ъ-ъ-ъ, да. Не. Аз съм сержант. — Той непохватно се разрови из пропуските и книгата за посетители. — Аз… Той… Ще намерите лейтенанта на горния етаж, в детективския отдел. Вляво от стълбите.

— О… — Тя пое химикалката, която той й подаде, и написа с големи букви името си. — Благодаря, старшина. Исках да кажа, сержант.

Когато се обърна, чу как той рязко издиша и усети погледа му върху бедрата си, докато се изкачваше по стълбите.

Намери лесно детективския отдел. Обгърна с поглед отворените кабинети, в някои от които имаше хора, а в други не. Полицаите вътре бяха по ризи в непоносимата жега, която почти не се облекчаваше от така наречената климатична инсталация. Много пистолети, помисли Грейс, много недоядени сандвичи и празни чаши от кафе. Пронизително звънящи телефони.

Набеляза своята жертва — един мъж с разхлабена вратовръзка, вдигнал крака на бюрото си, хванал в едната си ръка някакъв доклад, а в другата бисквита. Когато се запъти към него през препълнената стая, няколко разговора спряха. Някой подсвирна тихо — като въздишка. Мъжът пред бюрото спусна крака на пода и преглътна бисквитата си.

— Госпожо?

Около тридесетгодишен, прецени тя, макар косата му бързо да оредяваше. Той изтри трохите от пръстите си в ризата и завъртя очи леко наляво, където един от колегите му се хилеше и тупаше с юмрук по гърдите си.

— Надявам се, че можете да ми помогнете… — Бе приковала поглед към очите му, само неговите, докато на челюстта му започна да подскача един мускул. — Детектив?

— Да, ъ-ъ-ъ… Картър, детектив Картър. С какво мога да ви бъда полезен?

— Надявам се, че съм попаднала където трябва. — За да подсили ефекта, Грейс завъртя глава и плъзна поглед по стаята и нейните обитатели. Няколко корема бяха безмилостно глътнати. — Търся лейтенант Бюкенън. Мисля, че той ме очаква. — Грациозно отметна кичур коса от лицето си. — Боя се, че не знам какво се прави в такива случаи.

— Той е в кабинета си. — Без да откъсва очи от нея, мъжът размаха пръст: — Белински, кажи на лейтенанта, че има посетителка. Госпожица…

— Грейс. — Тя опря бедро на ръба на бедрото му и полата й опасно се вдигна още два сантиметра по-нагоре. — Грейс Фонтейн. Може ли да почакам тук, детектив Картър? Прекъсвам ли ви работата?

— Да… Не… Разбира се…

— Толкова е вълнуващо. — Ослепителната й усмивка вдигна температурата в и без това прегрятата стая с поне още десет градуса. — Детективската работа. Трябва да имате толкова интересни истории.

Сет приключи с телефонния разговор, който водеше, когато го уведомиха за пристигането на Грейс, облече си сакото, свалено в знак на отстъпление пред жегата, и см проправи път през детективската стая. Бюрото на Картър бе напълно обкръжено, а от центъра на тълпата се чуваше нисък, гърлен женски смях.

И видя как половин дузина от най-добрите му хора пръхтят като кутрета около кокал месо.

Тази жена, реши той, щеше да му създаде големи неприятности.

— Виждам, че тази сутрин всички случаи са завършени и престъпленията като по чудо са спрели.

Гласът му постигна желания ефект. Няколко души застанаха мирно. Онези, които не се стряскаха толкова лесно, ухилени се запромъкваха към бюрата си.

— Ъ-ъ-ъ… Грейс… Тоест, госпожица Фонтейн е дошла при вас, лейтенант.

— Виждам. Завършихте ли доклада си, детектив?

— Работя върху него. — Картър грабна листите, които бе захвърлил, и заби нос в тях.

— Госпожице Фонтейн — вдигна вежди Сет и посочи към кабинета си.

— Приятно ми беше да се запознаем, Майкъл. — На тръгване Грейс плъзна пръст по рамото на Картър.