Нора Робъртс - Тайна звезда

— Няма полза от това. — Болеше я така да я прегръща, но й се искаше да продължи да я прегръща, да остане просто така, да усеща топлите лъчи на слънцето върху кожата си и лицето му, притиснато в косите й.

— Аз имам нужда от теб. Имам нужда от теб — повтори Сет и протегна нетърпеливите си устни към нейните.

Заля я вълна от емоции, която прескочи от единия към другия, разтърси сърцето й и тя се предаде. Затвори очи и обви ръце около него. Желанието щеше да бъде достатъчно, обеща си Грейс. Щеше да направи така, че да бъде достатъчно и за двама им. В нея имаше прекалено много, което я болеше да даде, за да го отхвърли.

— Няма да те отпратя. — Погали го по гърба, успокои напрежението. — Радвам се, че си тук. Искам да си тук. — Отдръпна се и поднесе ръката му към бузата си. — Влез вътре, Сет. Ела в леглото.

Пръстите му се стегнаха около нейните. После нежно повдигнаха брадичката й. Болеше го да осъзнае, че според нея това бе единственото, което той иска. Че я бе накарал да мисли така.

— Грейс, не съм дошъл тук да те заведа в леглото. Не съм дошъл тук, за да продължим оттам, докъдето сме стигнали. — Защо толкова не искаше да види това, което бе изписано в очите й? Защо отказваше да повярва в това, което бе толкова очевидно истинско, което толкова щедро му се предлагаше? — Дошъл съм тук да се моля. Третата Звезда е щедрост — промълви Сет почти на себе си. — Ти не ме накара да се моля. Аз не съм дошъл за секс, Грейс. Нито за благодарност.

Тя объркано поклати глава.

— Какво искаш, Сет? За какво си дошъл?

— За да ми кажеш какво искаш ти. От какво имаш нужда.

— Спокойствие. — Грейс посочи с ръка. — Имам го тук. Приятелство. Това също имам.

— Това ли е всичко? Достатъчно ли ти е?

— Цял живот ми е било достатъчно.

Той улови лицето й в ръце, преди да бе успяла да отстъпи назад.

— А ако можеш да имаш повече? Какво ще искаш тогава, Грейс?

— Ако искаш това, което не можеш да имаш, то само те прави нещастен.

— Кажи ми. — Очите му оставаха приковани към нейните. — Този път ми го кажи направо. Просто ми кажи какво искаш.

— Семейство. Деца. Искам деца и мъж, който ме обича… Който иска да създаде семейство с мен. — Устните й трепнаха леко, ала усмивката не достигна до очите й. — Изненадан си, че съм готова да разваля фигурата си? Да прекарам няколко години от живота си, като сменям пелени?

— Не. — Сет плъзна ръце по раменете й и я стисна по-здраво. Бе усетил, че й се иска да се отдръпне, да избяга. — Не, не съм изненадан.

— Наистина ли? Е… — Тя размърда рамене, сякаш да се отърси от тежестта на докосването му. — Ако ще останеш, да влезем вътре. Жадна съм.

— Грейс, аз те обичам. — Той видя как усмивката се оттече от лицето й, почувства как тялото й замръзна.

— Какво? Какво ми каза?

— Обичам те. — Да го каже означаваше сила, осъзна Сет. Истинска сила. — Влюбих се в теб, преди да съм те видял. Влюбих се в един образ, в един спомен, в едно желание. Не съм сигурен какво е това, какво са всичките тези неща. Не знам дали е било съдба, личен избор или късмет. Но беше толкова бързо, толкова силно, толкова дълбоко, че не исках да си позволя да повярвам и не исках да си позволя да ти се доверя. И те отхвърлих, защото ти си позволяваше и двете. Дойдох, за да ти го кажа. — Хвана ръцете й. — Грейс, аз те моля отново да повярваш в нас, отново да се довериш на нас. И да се омъжиш за мен.

— Ти… — Трябваше да направи крачка назад, трябваше да притисне ръка към сърцето си. — Ти искаш да се ожениш за мен?

— Моля те днес да се върнеш с мен. Знам, че е старомодно, ала искам да се запознаеш с моето семейство.

Сърцето й едва не се взриви от напрежението в гърдите.

— Искаш да се запозная със семейството ти…

— Искам те да се запознаят с жената, която обичам, с жената, с която искам да живея живота си. Живота, който чаках да започна… Чаках нея, за да започна.

— О… — Напрежението в гърдите й се оттече, изля се от нея, докато сърцето й заблестя в очите.

— Не плачи. — Изглежда, все пак щеше да се моли. — Грейс, моля те, недей. Не ми казвай, че много съм закъснял. — Той непохватно изтри сълзите й. — Не ми казвай, че съм разрушил всичко.

— Толкова те обичам. — Тя затвори пръсти около китките му и видя как чувствата преливат в очите му. — Бях толкова нещастна, докато те чаках. Бях толкова сигурна, че съм те изгубила. Отново. По някакъв начин.

— Не, никога вече. — Сет я целуна нежно, без да пуска лицето й. — Никога вече.

— Не, никога вече — прошепна Грейс в устните му.