Нора Робъртс: Ключът на познанието

— Разбира се. — Роуина любезно й подаде чаша шампанско. — И двамата с Пит ще се радваме на компанията на всички ви тази вечер. Чувствайте се като у дома си. Малъри, трябва да ми разкажеш как вървят плановете ти за галерията.

Взе нова пълна чаша и с леко побутване подкани новата си събеседница да седне на едно кресло. Флин хвърли поглед към сестра си, но се осмели да последва другите две жени.

Дейна упорито остана на мястото си, отпи глътка шампанско и се намръщи на Джордън над ръба на кристалната чаша.

— Твоето участие приключи.

— Може би е така, а може би не. Във всеки случай не бих отказал покана за вечеря от красива жена, особено богиня. Хубави ресни — отбеляза той и докосна ръкава на якето й.

— Долу ръцете. — Тя се дръпна рязко и си взе малък сандвич от един поднос. — И не стой на пътя ми.

— Не стоя на пътя ти — отвърна Джордън със спокоен тон и вяло отпи глътка от питието си.

Дейна бе с ботуши с висок ток, но той стърчеше с десетина сантиметра над нея, което й се струваше изнервящо. Също като Пит би могъл да позира за някоя скулптура на воин. Бе строен и мускулест. Неподстриганите коси, тъмни, чупливи и леко разрошени, подхождаха на покоряващото му лице.

Винаги го бе намирала за невероятно красив, с изпепеляващи сини очи под черни вежди, правилен нос, издължени устни и подчертани скули, които му придаваха чаровен или заплашителен вид в зависимост от изражението.

Още по-изнервящо бе, че зад строгите черти на лицето му се криеше проницателен ум и вроден талант, благодарение на който бе станал преуспяващ писател, преди да навърши тридесет години.

Някога бе вярвала, че могат да изградят живот заедно, но той бе предпочел славата и богатството пред нея.

Дълбоко в сърцето си никога не му бе простила за това.

— Остават още два ключа — напомни й Джордън. — Ако за теб е важно да бъдат намерени, трябва да благодариш за всяка помощ, независимо откъде идва.

— Не се нуждая от помощта ти. Чувствай се напълно свободен да се върнеш в Ню Йорк.

— Ще остана до края, така че свикни с тази мисъл.

Дейна изсумтя и си взе още една хапка.

— Какво те привлича тук?

— Наистина ли искаш да знаеш?

Тя сви рамене.

— Все едно ми е, но мисля, че дори безчувствен човек като теб би трябвало да разбира, че като живее у Флин, пречи на влюбените гълъбчета.

Джордън хвърли поглед към приятеля си, който се бе настанил до Малъри и вяло играеше с русите й къдрици.

— Умея да се съобразявам. Подходяща е за него — добави той.

Каквото и да мислеше за този човек, Дейна не би могла да отрече приятелската му обич към брат й. Затова потисна огорчението си и отпи нова глътка шампанско.

— Да, наистина си подхождат.

— Тя отказва да се пренесе при него.

Дейна примигна.

— Предложил й е да живеят заедно и тя е отказала?

— Не точно. Но дамата поставя условия.

— Какви?

— Истински мебели в хола и преобзавеждане на кухнята.

— Без майтап?

За миг Дейна бе обзета едновременно от шеговито настроение и сантименталност.

— Такава е нашата Мал. Преди да усети, Флин ще заживее в истинска къща, вместо в склад, пълен с кашони.

— Вече купи съдове, които се мият, вместо картонените чинийки за еднократна употреба.

Дейна се усмихна и на бузите й се появиха леки трапчинки.

— Не е възможно.

— Смени и пластмасовите прибори.

— Господи, може би следващото нещо ще бъде кристален сервиз.

— Предполагам.

Тя избухна в смях и повдигна чашата си за тост зад гърба на брат си.

— Налапал е въдицата.

— Това ми липсваше — промълви Джордън. — За първи път, откакто се върнах, те чувам искрено да се смееш.

Изведнъж тя стана сериозна.

— Няма нищо общо с теб.

— Разбира се.

Преди Дейна отново да заговори, в стаята влезе Зоуи Маккорт, следвана на няколко крачки от Брадли Вейн. Изглеждаше разстроена, ядосана и изнервена.

„Като секси горска фея, прекарала лош ден“, помисли си Дейна.

— Съжалявам, извинявайте за закъснението.

Бе облечена с къса, прилепнала черна рокля с дълги ръкави, която подчертава изваяните й, чувствени форми. Косите й, черни и лъскави, бяха прави, късо подстригани, с бретон, спускащ се над кехлибарени очи с дълги мигли.

Зад нея Брадли приличаше на приказен принц с италиански костюм.

Когато ги видя заедно, Дейна си помисли каква прекрасна двойка биха представлявали, ако не беше гневът, струящ от Зоуи, и необичайната скованост на Брад.

— Не ставай смешна. — Роуина вече вървеше към тях. — Не сте закъснели.