Нора Робъртс: Ключът на смелостта

Как щеше да обясни на едно деветгодишно момче с какво се занимава от известно време насам и особено с какво възнамерява да се залови?

— Мисля, че трябва да поговорим за повода за вечерята, на която отиваме — започна Зоуи.

— Обзалагам се, че никой друг няма да бъде облечен с костюм — промърмори синът й.

— Обзалагам се, че грешиш.

Той извърна глава и й хвърли дяволит поглед.

— Един долар.

— Един долар — съгласи се Зоуи.

„Толкова прилича на мен“, помисли си тя. Понякога тази прилика я караше да изпитва гордост и собственическо задоволство. Струваше й се странно, че не бе наследил нито една черта на Джеймс. Имаше нейните очи, нейните устни, нос и брадичка, нейните коси. Всичко това бе съчетано по малко по-различен начин във външността на Саймън.

— Както и да е. — Зоуи прочисти гърлото си. — Нали знаеш как получих онази покана за коктейл там горе преди два месеца? Тогава се запознах с Малъри и Дейна.

— Разбира се, спомням си. На следващия ден ми купи „Плейстейшън 2“, а дори нямах рожден ден.

— Подаръците без повод са най-хубави.

Бе успяла да изпълни най-съкровеното желание на Саймън е част от двадесет и петте хиляди долара, които бе получила в аванс при съгласието си да участва в… нещо фантастично.

— Познаваш Малъри и Дейна, както и Флин, Джордън и Брадли.

— Да. Често се срещаш с тях. Готини са. За стари хора — добави той със самодоволна усмивка, с която очакваше да я разсмее. Но Зоуи не се засмя. — Да не би с тях да се е случило нещо? — припряно попита Саймън.

— Не, не. Всичко е наред. — Тя прехапа долната си устна, докато се опитваше да намери точни думи. — Понякога хората се оказват свързани, без да са го знаели. Искам да кажа, Дейна и Флин са брат и сестра… е, доведени. Дейна се запознава с Малъри, а Малъри среща Флин и преди да усетиш какво става, двамата се влюбват.

— Сълзливи любовни истории ли ще ми разказваш? Ще повърна.

— Не забравяй да се наведеш през прозореца, за да не изцапаш колата. И така, най-старите приятели на Флин са Джордън и Брадли, а като по-млади Джордън и Дейна са били… гаджета. — Това бе най-приемливата дума, която една майка би могла да измисли. — После Джордън и Брадли са напуснали Вали. Наскоро се завърнаха донякъде заради връзката, за която заговорих. Джордън и Дейна се срещнаха отново и…

— Сега ще се женят. Флин и Малъри също. Това е като епидемия. — Беше се обърнал с лице към нея и я гледаше изпод вежди. — Ако ни поканят на тези сватби, ще ме накараш да облека костюм, както за леля Джолийн, нали?

— Да, за мен е удоволствие да те тормозя така. Опитвам се да ти кажа, че всеки от нас шестимата е свързан по някакъв начин с останалите. И с още нещо. Досега не съм ти разказвала за хората, които живеят в „Уориърс Пийк“.

— Те са магьосници.

Ръцете на Зоуи трепнаха на волана. Забави и спря в една отбивка от криволичещия път.

— Какво те кара да мислиш, че са магьосници?

— За бога, мамо, чувам какво си говорите на онези ваши срещи. Вещици ли са, или какво? Не разбирам.

— Не. Да. Не зная точно. — Как би могла да обясни на едно дете, че са древни богове? — Вярваш ли в магии, Саймън? Нямам предвид фокуси, а онези, за които четеш в книги като „Хари Потър“ или „Хобитът“.

— Ако не са съществували наистина, защо има толкова книги и филми за тях?

— Добър въпрос — отбеляза тя след миг. — Роуина и Пит, хората, които живеят в „Пийк“ и с които ще се запознаеш тази вечер, са магьосници. Дошли са от друг свят и са тук, защото имат нужда от нашата помощ.

— За какво?

Знаеше, че бе успяла да разпали у него същото любопитство, което го караше да разгръща книги и комикси и да играе интерактивни видеоигри.

— Ще ти кажа. Историята прилича на приказка, но не е. Докато ти я разказвам, трябва да потеглим отново или ще закъснеем.

— Добре.

Зоуи бавно си пое дъх, докато отново излизаше на пътя.

— Преди много време… наистина много отдавна, в света зад Завесата на сънищата, или Завесата на силата, както я наричали, живеел млад бог…

— Като Аполон ли?

— Нещо подобно. Но не гръцки бог, а келтски. Бил кралски син и когато навършил пълнолетие, посетил нашия свят, където срещнал една девойка и се влюбил.

Саймън нацупи устни.

— Защо винаги става така?

— Ще поговорим за това друг път. Сега нямаме много време. И така, те се влюбили и въпреки че не било позволено, родителите му се съгласили да доведе момичето в дома им, за да се оженят. Някои богове нямали нищо против, но други не го одобрили. Последвали бунтове и…