Нора Робъртс - Карибски романс

— Справяте се с руля така леко, както и с клиентите.

В очите й се мярна сянка на раздразнение, но тя продължи да гледа право напред.

— Това ми е работата. Ще ви е по-удобно на стола върху палубата, господин Шарп.

— Джоунъс. Освен това чувствам се много удобно и тук — той беше застанал до нея и пак я гледаше по свойствения му настойчиво изучаващ начин. На главата си тя носеше рекламна шапка с козирка, върху която с бели букви беше изписано името на павилиона й. Същият надпис върху тениската беше избелял от слънцето и честото пране. Интересно, дали носеше нещо под нея? — Откога имате тази лодка?

— Близо осем години. Изпитана е — Лиз бутна лоста напред и даде газ. — Морето е топло, затова се среща риба тон, макайра, риба меч. Вече сме на дълбокото, тъй че може да започвате с примамката.

— Каква примамка?

Тя му хвърли бърз поглед. Така си и знаеше — Джоунъс хабер си нямаше от риболов.

— Удряйте с длан по водата — взе да му разяснява. — Аз ще карам бавно, а вие пляскайте по водата, това привлича рибата.

— Прилича ми на нечестен прийом. Риболовът не е ли въпрос на късмет и умение?

— За някои хора е въпрос на препитание, дали ще имат нещо за ядене, или не — Лиз завъртя леко щурвала, като внимателно наблюдаваше дали на повърхността не се подават шнорхелите на непредпазливи плувци. — За други е въпрос на поредния трофей върху стената.

— Не ме вълнуват трофеи.

Тя се обърна и го изгледа. Да, отсъди, не го вълнуваха нито трофеи, нито нещо друго, също толкова безцелно.

— А какво ви интересува тогава?

— В момента вие — той сложи длан върху ръката й и върна лоста назад. — Не бързам за никъде.

Лиз сви ръката си под неговата.

— Платихте си за риболов.

— Платих за времето ви — поправи я Джоунъс.

Стоеше достатъчно близо, за да вижда очите му зад тъмните стъкла на очилата. Бяха сериозни и спокойни, както винаги спокойни, сякаш съзнаваше, че може да си позволи да чака. Дланта му не беше гладка според очакванията й, а твърда и загрубяла. Не, със сигурност не играе бридж, помисли тя отново. Може би тенис, хандбал или нещо друго, което изисква пот и усилие. За първи път от години почувства ситни тръпки по тялото си — тръпки, каквито бе убедена, че едва ли ще изпита пак. Ветрецът разпиляваше косата й по лицето.

— В такъв случай напразно сте си дали парите.

Опита да си издърпа ръката. Силна е, помисли той, макар на вид да изглежда крехка. И упорита. За това можеше да съди и по начина, по който държеше брадичката си с едва забележима трапчинка леко вирната. Ала в очите й имаше нещо, което говореше за преживяно страдание и за решимостта то да не се повтори. Тази противоречивост беше интригуваща, в добавка към сдържаната, но прозираща чувственост, която го караше да се чуди как така брат му и Лиз не са били в по-интимни отношения. Не, че той не бе направил опит, беше сигурен в това.

— Ако съм си дал парите на вятъра, то няма да е за първи път. Ала ми се струва, че не е точно така.

— Нямам какво да ви кажа.

Тя отново бутна лоста с газта напред.

— Възможно е. Но не е изключено да има нещо, което знаете, без да съзнавате, че е съществено. Практикувам наказателно право повече от десет години. Ще се учудите колко важни могат да бъдат понякога дребни късчета информация. Моля ви — притисна леко ръката й Джоунъс. — Нека да поговорим.

Смяташе, че нищо не може да я трогне, ала сега усети как се размеква. Защо бе способна с часове да се пазари за цената на леководолазната екипировка, а никога не можеше да откаже на една кротко изречена молба? Той щеше да й навлече само неприятности. И понеже го знаеше, въздъхна тежко.

— Да поговорим — изключи двигателя и остави лодката да се носи по течението. — Докато ловите риба. — Успя да се усмихне. — Без пляскане по водата. — Чевръсто намести една въдица в специалното гнездо на прикрепения върху палубата стол. — Засега седнете тук и се отпуснете — каза му. — Понякога рибата е достатъчно напориста и кълве без примамка. Ако се хване някоя, затегнете се с този ремък и действайте.

Джоунъс се настани в стола и килна шапката си назад.

— А вие?

— Аз се връщам при руля. Ще поддържам бавна и равномерна скорост, за да издърпаме рибата и да не й дадем възможност да се отскубне — Лиз събра косата си с ръка и я отметна на гърба. — Има и по-добри места нататък, но защо да си хабя горивото, щом уловът не ви интересува.

Той се подсмихна и се облегна назад.

— Разумно. Така си и мислех, че сте разумна.