Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Той озадачено сбърчи чело, после промълви:

— О, да, спомням си, че спомена за това. Съжалявам, че не се прибрах навреме, за да те придружа.

— Фийни го понесе много тежко. Щеше да ни бъде много по-леко, ако Франк беше загинал при изпълнение на служебния си дълг.

Този път Рурк повдигна вежди.

— Нима предпочитате колегата ви да е бил убит, вместо да… да е заспал вечния си сън?

— Щях да се примиря със смъртта му, това е всичко — намръщено отговори тя и се загледа в чашата си. Предпочиташе да не казва на Рурк, че самата тя предпочита бърза и жестока смърт. — Но в цялата история има нещо странно. Запознах се с близките на Франк. Най-голямата му внучка е доста странна.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… говореше някак особено, а после, като я проверих чрез компютъра, излезе, че била магьосница.

Той отпи от виното си и промърмори:

— Нима си си направила труда да поискаш информация за нея?

— Да. Защото ми даде ето това. — Ив отиде до бюрото, взе бележката и му я подаде.

Рурк внимателно я прочете и промълви:

— Лабиринт на Земята.

— Какво?

— Символът отдолу. Келтски е.

Ив поклати глава и се приближи до него, за да разгледа бележката отново.

— Понякога се учудвам, че знаеш невероятни неща.

— В случая няма нищо невероятно. Забравяш, че произхождам от келтите. Древният символ, изобразяващ лабиринт, е магически и свещен.

— О, ето че всичко си идва на мястото. Младата госпожица се занимава с магьосничество или с нещо подобно. Изкарала е два семестъра в Харвард, където е изучавала антропология и митология. Обаче се е отказала от университета и сега работи в някакъв магазин за кристали и магически билки.

Рурк замислено докосна символа. Беше го виждал и преди, както и много подобни на него. Когато беше малък, почитателите на различни култове бяха не по-малко от жестоките членове на различни банди или от набожните пацифисти. Разбира се всички до един бяха използвали религията като оправдание да убиват. Или да бъдат убивани.

— Навярно нямаш представа защо това момиче иска да се срещнете.

— Абсолютно никаква. Навярно ще се опита да разгадае мислите ми по аурата ми. Мейвис ми довери, че преди да я арестувам за кражба, често е играла ролята на гадателка. Сподели, че хората били готови да платят мило и драго само за да им каже това, което искали да чуят. Или пък онова, което не искали.

— Ето защо измамниците с финансовите пирамиди са имали такъв невероятен успех. — Той се усмихна и добави: — Предполагам, че ще отидеш на срещата.

— Разбира се. Много съм заинтригувана.

Рурк отново прегледа бележката и я захвърли на бюрото, сетне заяви:

— Ще дойда с теб.

— Тя иска…

— Бог знае какво. — Той отпи от виното си и Ив си помисли, че съпругът й винаги постига целта си, независимо с какви средства и на каква цена. — Няма да ти се пречкам, но непременно ще те придружа. Клуб „Акуериън“ е доста безопасно място, ала се страхувам да не се замесиш в някоя неприятна история.

— Непрекъснато се сблъсквам с неприятни истории — иронично промълви тя, сетне наклони глава и попита: — Хей, да не би случайно да си собственик на клуба?

— Не. А би ли искала?

Тя се засмя и го хвана за ръка.

— Предлагам да довършим виното си в леглото.

След изпитото вино и секса тя заспа дълбоко, притисната към Рурк. Ала само след два часа внезапно се събуди, чувствайки се съвсем бодра. Този път не беше сънувала никакви кошмари, нямаше ги ужасът и болката, тялото й не беше обляно в студена пот. Ала незнайно защо сърцето й биеше лудо.

Ив лежеше неподвижно, взираше се през огромния прозорец в тавана и се вслушваше в равномерното дишане на Рурк.

Размърда се, погледна към долната част на леглото и замалко не извика, когато видя как жълтеникави очи проблясват в мрака. Едва след това усети тежестта върху глезените си и си каза, че това е само котаракът Галахад. Навярно той я беше събудил, когато бе скочил върху леглото.

Отпусна се в постелята, обърна се на една страна и усети как Рурк я прегръща в съня си. Въздъхна, затвори очи и се притисна към него.

В просъница си помисли: „Няма нищо страшно. Беше котаракът.“

Ала беше готова да се закълне, че е дочула монотонно пеене.

На следващата сутрин Ив отново беше погълната от работата си в полицейското управление и напълно забрави за странното пробуждане. Хрумна й, че Ню Йорк е най-хубавото място на света в началото на септември, когато летните горещини са преминали и въздухът е мек и приятен. Точно сега беше времето да подреди документацията си.