Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Синът ми Къртис.

Къртис беше строен, но не висок. Очите му не бяха насълзени, ала изглеждаше замаян от скръб.

— Внуците ми.

Децата бяха пет, а най-малкото бе чипоносо момченце, чието лице беше обсипано с лунички. То изгледа Ив от главата до петите и попита:

— Защо носиш оръжие, след като не си на работа?

Младата жена смутено подръпна якето си, за да скрие кобура.

— Дойдох направо от участъка. Нямах време да се прибера вкъщи и да се преоблека.

— Пит, не безпокой лейтенант Далас — обади се Къртис и извинително се усмихна на Ив.

— Оръжията ще бъдат излишни, ако хората обръщат повече внимание на духовната си сила. Лейтенант, приятно ми е да се запознаем. Аз съм Алис.

Алис беше слабичка блондинка, облечена в черно. Ив си каза, че девойката е изключително привлекателна, като красотата й се подчертаваше още повече от факта, че родителите й бяха съвсем обикновени, дори с грубовати черти. Очите й бяха светлосини, устните плътни. Блестящата й коса беше разпусната и падаше до раменете на елегантната й черна рокля. На шията си носеше изящна сребърна верижка, стигаща чак до талията й. На верижката беше закачен черен камък в сребърен обков.

— Алис, ти си истинска откачалка!

Девойката се обърна и хвърли леден поглед към някакво шестнайсетинагодишно момче. Пръстите й непрекъснато докосваха черния камък, сякаш бяха пърхащи птици, които пазят гнездото си.

— Това е брат ми Джейми — произнесе тя с меден глас. — Още си въобразява, че може да ме обиди с думите си. Лейтенант Далас, искам да ви кажа, че дядо ми имаше прекрасно мнение за вас.

— Поласкана съм.

— Съпругът ви не е ли с вас?

Ив повдигна вежди. Момичето не само беше сломено от скръб, но и доста нервно. Долавяше и още нещо, но не успяваше да го определи. Алис преследваше някаква цел. Ала каква бе тя?

— Не. — Тя погледна към Сали. — Помоли ме да ви предам съболезнованията му. В момента е извън планетата.

— Навярно трябва да притежаваш желязна воля и неизчерпаемо количество енергия — обади се Алис, — за да живееш с човек като Рурк и едновременно да имаш трудна, дори опасна професия. Дядо ми казваше за вас, че захванете ли се с разследването на някакъв случай, не се отказвате, докато заловите престъпника. Така ли е, лейтенант?

— Ако за миг проявиш слабост, губиш. Аз не обичам да губя. — За миг Ив продължи да гледа момичето право в очите, сетне импулсивно се приведе и прошепна на Пит: — Когато бях „заек“ в полицията, видях как дядо ти зашемети някакъв човек от цели десет метра. Беше страхотно ченге. — Момченцето се усмихна, а тя се изправи и се обърна към Сали, като й подаде ръка: — Никога няма да забравим съпруга ви, госпожо Воджински. Всички ние много го обичахме.

Понечи да се отдръпне, но Алис докосна рамото й и се приведе. Ив забеляза, че ръката на девойката трепери.

— Приятно ми беше да се запозная с вас, лейтенант. Благодаря ви, че дойдохте.

Ив кимна и побърза да се смеси с тълпата. Небрежно пъхна ръка в джоба на якето си и докосна сгънатия лист хартия, който Алис тайно беше сложила там.

Успя да напусне залата едва след половин час. Когато седна в колата си, извади бележката и я прочете.

„Ела утре в полунощ в клуб «Акуериън».

Не казвай на никого за срещата ни. ЖИВОТЪТ ТИ Е В ОПАСНОСТ.“

Вместо подпис имаше странен символ — постепенно разширяващи се концентрични окръжности, образуващи нещо като лабиринт. Едновременно заинтригувана и разтревожена, Ив пъхна бележката в джоба си и потегли към дома си.

Но преди това зорките й очи на ченге забелязаха някакъв човек в черни одежди, който почти се сливаше със сенките. Интуицията й подсказа, че непознатият я наблюдава.

Когато Рурк отсъстваше, Ив предпочиташе да си мисли, че е сама в къщата. Двамата със Съмърсет, който отговаряше за обслужващия персонал, правеха всичко възможно да се избягват. Това никак не беше трудно, тъй като къщата беше огромна, истински лабиринт от помещения.

Тя влезе във фоайето и метна протърканото си кожено яке върху колоната, подпираща перилото на стълбището, защото знаеше, че постъпката й ще вбеси Съмърсет. Икономът мразеше всичко, което загрозяваше елегантната обстановка. Особено го дразнеше присъствието на Ив.

Тя се изкачи по стълбите, но вместо да влезе в спалнята, свърна към апартамента, който й служеше и за офис. Предполагаше, че Рурк няма да пристигне тази вечер и предпочиташе да прекара нощта в специалния стол за отмора, отколкото в огромното легло.